Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
Тогава бабичката отвърна с въздишка на нейните сълзи и отговори така:
— Успокой се, господарко, и не се плаши от празни съновидения. Освен че дневните сънища се смятат лъжливи, то още повече нощните съновидения понякога предвещават точно обратни случки. Най-после плач и бой и понякога клане предвестяват изгоден и благополучен край и обратно — смехът, угояването на стомаха с медени сладкиши или срещите за любовни удоволствия означават, че човек ще бъде сполетян от душевна скръб, телесна слабост или други нещастия. Но аз ще те развлека с красиви разкази и бабини приказки. — И тя започна:
28. — Живели в един град цар и царица174. Те имали три дъщери, забележителни по хубост. За по-големите две, макар и с най-красива външност, все пак можело да се намерят достатъчно думи за възхвала, обаче хубостта на най-младата девойка била толкова чудна, толкова блестяща, че в човешкия език нямало достатъчно думи да я възхваляват. Така че много от гражданите и много пришълци, които мълвата за рядката гледка събирала в любопитно множество, смаяни от недостъпната й хубост, поставяли на устата си дясна ръка с показалец върху вдигнат палец175 със същото свещено почитание, което отдавали на богинята Венера. И вече по най-близките градове и съседни области проникнала мълвата, че богинята, която е родена от лазурните глъбини на морето и е откърмена от пяната на шумящите вълни176, по свое благоволение раздава навсякъде милост и ходи по хорските сборища или че сигурно за втори път от нова издънка на небесните капки не морето, а земята е създала нова Венера, одарена с цвета на девствеността.
29. Така от ден на ден тази вяра се разраствала неимоверно, така разпространяваната мълва обхождала вече най-близките острови един след друг, а после и провинция след провинция на сушата. Много чужденци се стичали от далечни страни и през дълъг път по суша и през далечни морета, за да видят чудото на века. Никой не отивал вече за съзерцание на богиня Венера в Пафос177, никой в Книдос178, никой дори на остров Китера179. Жертвоприношенията на богинята престанали, храмовете й запустявали, диваните180 се захвърляли, обредите й се изоставяли. Статуите останали без венци и жертвениците стояли самотни, осквернени от изстиналата пепел. Отправяли се молитви към девойката и в човешкия й образ се търсела милостта на тази толкова велика богиня. При утринното появяване на девойката тя била умилостивявана с жертви и дарове в името на отсъствуващата Венера, а когато тръгвала по улиците, многобройна тълпа обсипвала пътя й с венци и цветя.
Това прекалено принасяне на небесни почести към смъртната девойка възпламенило силно гнева на истинската Венера. Тя не овладяла негодуванието си, разтърсила глава и казала на себе си гневно така:
30. — Аз, древна майка на природата, първо начало на всички стихии, аз, Венера, хранителка на целия свят, оставям да ме смесват със смъртна девойка в моите почести, а моето име, утвърдено между небесните, се осквернява от земна нечистотия! Нима ще се съглася да деля с моята заместница съмнителните почести на общо жертвоприношение и обречена на гибел девойка да разнася по земята моя образ? Напразно ли прочутият овчар181, чиято справедливост и добросъвестност призна великият Юпитер, ме предпочете за несравнимата ми хубост пред такива велики богини? Но не за радост си е присвоила тя, която и да е, моите почести. Аз ще направя така, че да се разкайва дори за самата си незаконна хубост.
И веднага извикала своя крилат син182, много дързък младеж, който, поради своите лоши нрави, пренебрегва обществения ред, въоръжен с факел и стрели, тича нощем по чуждите домове и като разваля всички бракове, безнаказано върши големи безобразия и изобщо не върши нищо добро. Макар и нахален поради естествената му необузданост, тя още повече го насърчила с думите си, отвела го в онзи град и лично му показала Психея183 — така се наричала девойката. След като му разказала цялата история за съперничеството в красота, въздишайки, тя му казала с гневно негодувание:
174
Легендата за Амур и Психея е превеждана досега на български език в следните издания: 1 Апулей, Л., „Амур и Психея“, превел Н. Соколов (Г. Бакалов), София, 1911 г. 2 Апулей, „Амур и Психея“, превел Г. Бакалов, II изд., София, 1918 г. 3 Апулей (Апулеюс), Л., „Амур и Психея“, превела Блага Пенева, под редакцията на Конст. Сагаев, София, 1918 г.
175
Религиозен жест, с който се изразявало свещено почитание към някой бог. Когато благочестивите минавали край светилище и статуя на божество, целували по тоя начин ръката си.
176
Виж бел. 27 към II кн.
177
Град Пафос на остров Кипър бил известен с култа на Венера. Там се намирал най-старият и най-прочут храм на богинята.
178
Книдос, град на малоазийското крайбрежие в областта Кария, бил също известен като култово място на богиня Венера. Там в прочутия неин храм била поставена още по-прочутата статуя на Венера Книдоска, изваяна от гръцкия скулптор Праксител (IV в. пр.н.е.).
179
Китера — е остров срещу най-южната част на Пелопонес. Смятан е за свещен на Венера, понеже край неговите брегове според легендата Венера се родила от морската пяна и излязла из вълните.
180
Pulvinaria — свещени дивани, покрити с добре украсени покривки. През време на празненствата lectisternia ги нареждали като за обикновени пирове и върху тях поставяли статуите на боговете пред маса, на която били слагани принесените в жертва предмети.
181
Парис е син на троянския цар Приам и израснал като овчар на планината Ида; той трябвало да отсъди на коя от трите богини — Юнона (Хера), Минерва (Атина) или Венера (Афродита), да предаде златната ябълка с надписа „На най-хубавата“. В X кн., 30–31 гл., Апулей описва във вид на пантомима спора между богините и присъдата на Парис.
182
Амур (на лат. Амор, Ку̀пидо, гръцкият Ерос) — персонификация на любовта, желанието, страстното желание, копнежа. Бог на любовта, син на Венера, изобразяван като малко момченце, окичено с рози. Със стрелите си напада и сразява сърцата не само на хората, но и на боговете.
183
Психея (гръцката форма на името е Псѝхе, запазено и в латински ез.) — персонификация на гръцкото понятие psyche — душа. Един от видовете пеперуди също се нарича psyche. Психея се изобразявала с крила на пеперуда или като пеперуда.