Владение на мрака

Карен подбели очи. Убеждението, че Минт й е пробутан от Макарона, за да саботира работата й, се затвърждаваше с всеки изминал ден.

— „Гугъл“. Избирателни списъци. 192.com. Регистрационни номера на автомобили. Започни от тези неща, Джейсън. А после ми уговори среща с някой от дружеството за защита на пещерите. По-добре ще е утрешният ми ден да е свободен от други ангажименти, затова се постарай да ми уговориш среща за събота сутринта.

— Обикновено не работим в събота — отбеляза Минт.

— Говори само за себе си — измърмори Карен под нос и си каза, че не бива да забравя да помоли Фил да дойде с нея. Изискванията на шотландските закони за потвърждаване на всякакъв доказателствен материал не даваше много възможности да бъдеш докрай единак.

Тя активира компютъра си и проследи данните за контакт на колегата си, който изпълняваше нейните функции в Нотингамската полиция. За нейно облекчение се оказа, че инспектор Дес Мотрам е на работното си място и е склонен да изпълни молбата й.

— Предполагам, че следата няма да доведе доникъде, но все пак е необходимо да проверим и тази възможност — каза тя.

— А на вас не ви се нрави идеята за разходка по бреговете на Трент — отбеляза той с шеговито примирение.

— Въпросът не е в това. Днес подновихме разследването по много важен случай и няма начин да отделя двама души, за да се заемат с това, което вероятно няма да ни донесе нещо друго, освен елиминирането на една възможност.

— Не се безпокойте, знам как стоят нещата. Но трябва да отбележа, че днес имате късмет, Карен. В понеделник пристигат двама нови стажанти в криминалния отдел, а вашата работа е тъкмо от онези, които възлагам на новаци. Нито прекалено сложна, нито прекалено опасна.

Карен му каза имената на хората, които я интересуваха.

— Един от подчинените ми търси последните им известни адреси. Веднага щом открие нещо, ще го накарам да ви прати мейл.

Още няколко подробности, и разговорът приключи. В този момент, като по поръчка, Фил Пархатка влезе в стаята, понесъл сандвич с бекон, който незабавно започна да предава посланието си до центровете на удоволствието в мозъка на Карен.

— Ммм — изпъшка тя. — Божичко, мирише фантастично!

— Ако знаех, че си се върнала, щях да взема и за теб. Хайде, ще делим. — Той извади от чекмеджето на бюрото си нож и започна да реже сандвича; доматеният сос потече по пръстите му. Той й подаде нейния дял, после облиза пръстите си. Какво повече би могла да търси една жена у един мъж, запита се Карен.

— Какво искаше Макарона? — осведоми се Фил.

Карен захапа сандвича и заговори с уста, пълна с мек, сладък хляб и солен бекон.

— Има нови развития по случая Катрина Макленън Грант.

— Наистина ли? Какво е станало?

Карен се ухили.

— Не знам. Крал Броуди не си е дал труда да съобщи на Макарона. Просто му е казал да ме изпрати при него утре сутринта. Затова се налага да си припомня всичко необходимо, и то бързичко. Вече наредих да ми изпратят досието, но преди това ще прегледам всичко, което може да се открие онлайн. Слушай… — Тя го дръпна настрани. — По онзи въпрос, с Мик Прентис. Налага ми се да разговарям с едни хора в събота, а Минт очевидно не работи в събота. Има ли някаква възможност да дойдеш с мен?