Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Къде?
— Пещерите в Уиймс.
— Наистина ли? — попита оживено Фил. — Ще може ли да минем зад преградите?
— Предполагам — отвърна Карен. — Не знаех, че си падаш по пещери.
— Карен, и аз съм бил малко момче.
Тя обърна очи към тавана.
— Разбира се.
— Освен това в тези пещери има наистина интересни неща. Надписи и рисунки от времето на пиктите. Образи, издялани в скалите от Желязната епоха. Харесва ми идеята да се промъкна тайно и да хвърля поглед на нещата, до които повечето хора обикновено нямат достъп. Естествено, че ще дойда с теб. Вписа ли вече случая в програмата си?
Карен го изгледа смутено.
— Бих предпочела първо да разбера накъде ще тръгне. Били са тежки времена по тези места. Ако нещо се е случило с Мик Прентис, искам да разкрия случая докрай. А нали знаеш как медиите започват да си врат постоянно носа в работата ти, когато работиш по студено досие. Имам чувството, че шансовете ни да открием нещо повече за този конкретен случай ще нараснат, ако известно време успеем да държим работата си в тайна.
Фил дояде сандвича си и избърса уста с опакото на ръката си.
— Така да бъде, ти си шефът. Само внимавай да не дадеш по този начин повод на Макарона да те тормози.
— Ще се пазя. Слушай, зает ли си с нещо в момента?
Той хвърли със замах празния хартиен плик към кошчето и се изпъчи гордо, когато улучи.
— Няма нищо, което не бих могъл да отложа.
— Виж какво можеш да откриеш за някакъв човек на име Анди Кар. Бил е на ръководна длъжност в местния клон на миньорския профсъюз по време на стачката. Живял в къщичка някъде сред горите край Уиймс. Когато Мик изчезнал, Анди бил в отпуск по болест, с депресия. Предполага се, че се е самоубил, но тялото му така и не било открито.
Фил кимна.
— Ще видя какво може да се изрови.
Когато той седна зад собственото си бюро, Карен вече търсеше в „Гугъл“ Катрина Макленън Грант. Първият резултат на страницата беше линк към материал, публикуван преди две години в един от по-сериозните вестници по повод двайсет години от смъртта на младата и талантлива жена. След третия абзац Карен изпита физическото усещане, че нещо я блъсва в гърдите.
„Удивително е колко малко хора са склонни да разговарят за този случай“, прочете тя. „Бащата на Кат Грант никога не е разговарял с представители на пресата за случилото се. Майка й се самоубива две години след смъртта на дъщеря си. Някогашният й приятел, Фъргъс Синклер, отказва да дава интервюта. А криминалният инспектор, който е водил случая, също е недостъпен — самият той е с доживотна присъда за убийство“.
— О, господи! — изпъшка Карен. Още дори не беше видяла досието, но случаят вече се превръщаше в поръчение от ада.
Къркалди
Минаваше десет, когато Карен влезе в дома си, понесла куп папки и готова рибна вечеря. Никога не я напускаше усещането, че само си играе на домакиня. То може би се дължеше донякъде и на самата къща — продукт на серийното строителство от шейсетте години в един гъсто населен квартал на север от Къркалди. Беше от онези жилищни райони, в които човек си купува първото жилище, надявайки се искрено да не остане там до края на живота си. Предградие с ниско ниво на престъпност, място, на което можеш да пуснеш децата да играят на улицата, стига да не живееш на някоя от главните улици. На това място родителите се бояха от пътни произшествия, не от отвличания. Карен така и не можеше да си спомни защо купи къщата — но навремето идеята й се бе сторила добра. Предполагаше, че е била привлечена от факта, че къщата се предлагаше напълно обзаведена, вероятно от човек, който си е създавал представата за вътрешно обзавеждане от някое телевизионно предаване за разработка на нови жилищни комплекси. Така че тя купи и мебелировката заедно с къщата, включително и картините по стените. Не я беше грижа, че не е избирала лично вещите, сред които протичаше животът й. Така или иначе те не се различаваха много от нещата, които би избрала сама, а й спестиха неприятната необходимост да прекара цял неделен ден в ИКЕА. Пък и никой не би отрекъл, че обстановката изглеждаше сто пъти по-добре от претъпканото жилище с мебели с пъстри тапицерии на цветчета, обитавано от родителите й. Майка й все се надяваше, че тя ще се промени, но това надали щеше да се случи. През свободните уикенди на Карен не й трябваше нищо друго, освен да излезе да хапне къри с приятели и да прекарва значителен период от време на дивана пред телевизора, гледайки футболни мачове и стари филми. Подреждането на дома не я вълнуваше.