Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Тя струпа всичко, което носеше, на масата в трапезарията, и отиде да си вземе чиния и прибори. Все още спазваше известни стандарти, да му се не види. Хвърли палтото си на един стол и седна да се храни. Отвори една от папките и се зачете, докато ядеше. Още преди това беше прехвърлила папките по случая Грант и си беше записала въпросите, които я интересуваха. Сега най-сетне имаше възможност да прегледа материалите, които Фил беше събрал за нея.
Както и бе очаквала, първоначалната информация за изчезването не би могла да бъде по-пестелива. По онова време изчезването на неженен зрял мъж без деца, при това с предистория на клинична депресия, почти не докосваше съзнанието на полицията. Това нямаше нищо общо с факта, че миньорската стачка беше натоварила до крайност наличния персонал на полицията — причината беше съвсем различна: просто по онова време търсенето на изчезнали лица не беше приоритет. Освен ако не ставаше дума за малки деца и привлекателни млади жени. Дори сега единствено сведенията за психическите проблеми на Анди Кар биха гарантирали умерен интерес към случая.
Сестра му Анджи бе съобщила за изчезването му на Бъдни вечер. Не се появил в дома на родителите им за традиционното семейно посрещане на празника. Анджи, която се била върнала за празниците от колежа, в който се готвела за учителка, оставила няколко съобщения на телефонния му секретар седмица по-рано — искала да го покани да излязат и да пийнат по нещо. Анди не отговорил, което не било нещо необичайно. Открай време се бил посветил на работата си, а от началото на стачката се бил превърнал направо в работохолик.
После, срещу Бъдни вечер, госпожа Кар й признала, че Анди бил в отпуск по болест заради депресията. Анджи убедила баща си да я откара до къщичката на Анди в гората край Уиймс. Тя била пуста и студена, в хладилника нямало никаква прясна храна. Една бележка била подпряна на захарницата на кухненската маса. Колкото и да е учудващо, бяха се сетили да я сложат в плик и да я приложат в папката.
„Ако четете това, вероятно се тревожите за мен, но тревогите ви са излишни. Дойде ми до гуша. Много ми се насъбра, а аз вече не мога да издържам. Ще се махна, за да си дойдат нещата по местата.