Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Владение на мрака
Владение на мрака - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Владение на мрака

Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:

Вал Макдърмид е автор на двайсет и пет световни бестселъра, преведени на 30 езика и продадени в над десетмилионен тираж. Тя е носител на много международни награди, включително „Златен кинжал“ на Асоциацията на автори на криминални романи за най-добър криминален роман на годината и наградата „Лос Анджелис Таймс“ за книга на годината. През 2009 е приета в Залата на славата за автори на трилъри, през 2010 е удостоена с престижния „Диамантен кинжал на Картие“.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 179
Перейти на страницу:

Тя струпа всичко, което носеше, на масата в трапезарията, и отиде да си вземе чиния и прибори. Все още спазваше известни стандарти, да му се не види. Хвърли палтото си на един стол и седна да се храни. Отвори една от папките и се зачете, докато ядеше. Още преди това беше прехвърлила папките по случая Грант и си беше записала въпросите, които я интересуваха. Сега най-сетне имаше възможност да прегледа материалите, които Фил беше събрал за нея.

Както и бе очаквала, първоначалната информация за изчезването не би могла да бъде по-пестелива. По онова време изчезването на неженен зрял мъж без деца, при това с предистория на клинична депресия, почти не докосваше съзнанието на полицията. Това нямаше нищо общо с факта, че миньорската стачка беше натоварила до крайност наличния персонал на полицията — причината беше съвсем различна: просто по онова време търсенето на изчезнали лица не беше приоритет. Освен ако не ставаше дума за малки деца и привлекателни млади жени. Дори сега единствено сведенията за психическите проблеми на Анди Кар биха гарантирали умерен интерес към случая.

Сестра му Анджи бе съобщила за изчезването му на Бъдни вечер. Не се появил в дома на родителите им за традиционното семейно посрещане на празника. Анджи, която се била върнала за празниците от колежа, в който се готвела за учителка, оставила няколко съобщения на телефонния му секретар седмица по-рано — искала да го покани да излязат и да пийнат по нещо. Анди не отговорил, което не било нещо необичайно. Открай време се бил посветил на работата си, а от началото на стачката се бил превърнал направо в работохолик.

После, срещу Бъдни вечер, госпожа Кар й признала, че Анди бил в отпуск по болест заради депресията. Анджи убедила баща си да я откара до къщичката на Анди в гората край Уиймс. Тя била пуста и студена, в хладилника нямало никаква прясна храна. Една бележка била подпряна на захарницата на кухненската маса. Колкото и да е учудващо, бяха се сетили да я сложат в плик и да я приложат в папката.

„Ако четете това, вероятно се тревожите за мен, но тревогите ви са излишни. Дойде ми до гуша. Много ми се насъбра, а аз вече не мога да издържам. Ще се махна, за да си дойдат нещата по местата.

Анди.“

Написаното не звучеше съвсем като прощално писмо на самоубиец, но ако човек намери труп до такава бележка, не го приема като жертва на убийство. Сестра му беше казала, че той обичал да ходи из планините. Карен разбираше защо униформеният колега, който е отишъл да огледа къщата и гористата околност, не е препоръчал да се предприеме нещо друго, освен да се разпрати информация за търсенето до останалите полицейски централи в Шотландия. В папката имаше бележка с различен почерк, която уведомяваше, че през 1992 година Анджи Кар е подала молба брат й да бъде официално обявен за мъртъв и че молбата й е била удовлетворена.

Последната страница бе изписана с познатия почерк на Фил.

„Родителите на Анджи Кар загинали при потъването на ферибота край Зеебрюге. Анджи не можела да влезе във владение на наследството си, докато не получела документа, потвърждаващ, че Анди е мъртъв. Когато най-сетне завещанието влязло в действие, през 1993 година, тя продала всичко и заминала за Нова Зеландия. Дава уроци по пиано в дома си, в Нелсън, Саут Айлънд“.

По-долу бяха записани пълният адрес на Анджи и телефонният й номер.

Било й е много тежко, каза си Карен. Да изгубиш брат си и двамата си родители в рамките на няколко години е достатъчно тежко, дори ако не се налага да преминеш през процеса на официалното признаване на брат си за мъртъв. Нищо чудно, че е пожелала да заживее на другия край на света. А там, отбеляза Карен, в момента беше около единайсет и половина преди обяд. Напълно прилично време за обаждане по телефона.

Едно от малкото неща, които Карен бе купила за дома си, беше телефонен секретар, даващ възможност за дигитално записване на телефонните й разговори, които тя после можеше да прехвърля в компютъра си. Беше се опитала да убеди Макарона да купи няколко за канцеларията, но не успя да го впечатли. Вероятно, защото идеята не беше негова. Карен беше готова да се обзаложи, че нещо подобно скоро щеше да се появи в централния офис на криминалната полиция, представено като заслуга на самия помощник-началник Лийс. Какво от това. Поне сега можеше да ползва системата у дома и да изисква да й се осребряват разноските за разговорите.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)