Владение на мрака

Бел почувства как усмивка раздвижва ъгълчетата на устата й. Ексклузивният достъп беше в центъра на мокрите сънища на всеки журналист. Обикновено й се налагаше да си скъсва задника, за да се добере до нещо подобно. А ето че сега й го поднасяха на тепсия, при това не искаха от нея нищо в замяна. Все пак нямаше да е зле да остави у него убеждението, че му прави услуга.

— А каква ще е ползата за мен? Като изключим това, че ще се превърна в журналистката, която всички ще се научат да мразят?

И без това тънките устни на Грант се свиха, докато заприличаха на съвсем тънка линия. Гърдите му се повдигнаха, когато той си пое дълбоко дъх.

— Аз ще разговарям с вас.

Думите излязоха с усилие, сякаш процедили се между два воденични камъка. Очевидно това беше миг, който би трябвало да предизвика асоциации със слизането на Мойсей от планината Синай.

Бел си беше поставила за цел да не се впечатлява.

— Отлично. Да започваме тогава. — Тя бръкна в чантата си и извади диктофон. — Знам, че няма да ви бъде леко, но трябва да ми разкажете за Катрина. Ще стигнем и до отвличането и последиците от него, но се налага преди това да се върнем по-назад. Искам да добия известна представа каква е била тя и какъв е бил животът й.

Той се взря в празното пространство пред себе си и за първи път Бел видя как му проличават седемдесет и двете години.

— Не съм сигурен, че аз съм най-подходящият човек за тази цел — каза той. — Ние много си приличахме. Двамата с Катрина постоянно се сдърпвахме за нещо. — Той стана от креслото и се върна при билярдната маса. — Тя винаги си беше избухлива, още от малка. Едва проходила, изпадаше в такива гневни пристъпи, че се тресяха стените на замъка. Гневните пристъпи отминаха с възрастта, но тя си остана избухлива. Въпреки това беше толкова очарователна, че винаги можеше да си възвърне нечия благосклонност, стига да си го поставеше за цел. — Той хвърли поглед към Бел и се усмихна. — Беше много целеустремена. А решеше ли, че иска да постигне нещо, никой не можеше да я разубеди.