Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
При третото иззвъняване отговори жена. Шотландският й акцент можеше да се долови дори в краткото:
— Да, моля?
Карен се представи, после попита:
— С Анджи Кар ли разговарям?
— Бивша Кар, по мъж Макензи. За брат ми ли се обаждате? Да не би да сте го открили?
Гласът й звучеше развълнувано, почти радостно.
— Съжалявам, но не сме го открили.
— Знаете ли, той не се е самоубил. Винаги съм предполагала, че е станал жертва на злополука. Че е паднал някъде в планините. Колкото и тежка да е била депресията му, Анди никога не би се самоубил. Той не беше страхливец.
В гласа й се долавяше ясно нотка на предизвикателство.
— Съжалявам — каза Карен. — Наистина не мога да ви предложа никакви отговори. Но ние преразглеждаме събития от времето, когато той е изчезнал. Разследваме изчезването на Мик Прентис, и попаднахме на името на вашия брат.
— Мик Прентис — каза Анджи отвратено. — И той се оказа един приятел…
— Какво искате да кажете?
— Според мен това, че той стана стачкоизменник малко преди изчезването на Анди, не е съвпадение.
— Защо мислите така?
Настана кратко мълчание, после Анджи каза:
— Защото за него това би било най-тежкото предателство. Бяха приятели още от началното училище. Това, че Мик стана стачкоизменник, сигурно е разбило сърцето на Анди. Опасявам се, че го е очаквал.
— Кое ви кара да твърдите подобно нещо?
— Последния път, когато се видях с него, той вече знаеше, че нещо не е наред с Мик.
Неделя, 2 декември 1984
Гората край Уиймс
За Анджи завръщането у дома никога не беше пълноценно, ако не успееше да прекара известно време с брат си. Тя се опитваше да се прибира поне по веднъж на всеки семестър, но макар пътят от Единбург с автобус да траеше само един час, това начинание понякога я затрудняваше.
Съзнаваше къде е проблемът — между нея и родителите й се създаваше друг вид дистанция, докато тя започваше да се движи все по-свободно из един свят, напълно чужд на техния: лекции, студентски дружества, събирания, на които наркотиците присъстваха също така естествено, както и алкохолът, и диапазон на темите за разговор, далеч надхвърлящ всичко, с което се беше сблъсквала във Файф. Не че във Файф липсваха възможности да разшириш интелектуалните си хоризонти. Но читалните, работническите образователни курсове и клубовете „Бърнс“ бяха за мъжете. Жените нямаха достъп до тях, а нямаха и време. Приключеха ли със смяната под земята, мъжете можеха да разполагат с времето си. Но женската работа всъщност никога не свършваше, особено за онези, които живееха под наем в жилища, собственост на старите въгледобивни компании или на управителния съвет на национализираните мини. Бабата на самата Анджи не беше виждала течаща топла вода или баня в дома си, преди да навърши шейсет години. Затова и мъжете трудно приемаха жени с образование.
Анди беше едно от изключенията. Когато излезе от забоя, за да заработи за профсъюза, той се запозна с идеята на профсъюзното движение да разширява женското равноправие. Жените може и да не работеха в мините, но срещите с представители на други профсъюзи убедиха Анди, че светът няма да свърши, ако приемаш жените като равнопоставени представители на човешкия род. Затова братът и сестрата се сближиха, заменяйки детинските караници с истински спорове. Сега вече Анджи очакваше с нетърпение неделните следобеди, които прекарваше с брат си, в разходки из гората или с чаши горещ шоколад пред камината.
Този следобед Анди я беше посрещнал на автобусната спирка в началото на пътя, водещ към неговата къщурка, дълбоко в гората. Имаха намерение да заобиколят гората и да слязат до брега, но небето се беше навъсило и заплашваше с дъжд, затова решиха да се върнат в къщата.
— Запалил съм огън по случай идването ти — беше казал Анди, когато тръгнаха. — Чувствам се гузен, че разполагам с пари за въглища, затова обикновено не го паля, просто си слагам още един пуловер.
— Това са глупости, никой не те обвинява, че получаваш заплата.