Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Той забеляза с учудване, че Мери се смее. Тя се превиваше, седнала пред масата за кроене, в ъгълчетата на очите й проблясваха сълзи.
— О, Броуди — изпъшка тя. — Как да ти обясня колко е смешно!
— Смешно ли? — изрева той. — Проклетото момче ще съсипе бъдещето на Кат, а ти мислиш, че това е смешно?
Мери скочи на крака и прекоси стаята, отивайки при съпруга си, без да обръща внимание на протестите му, тя седна в скута му и зарови пръсти в гъстата му коса.
— Спокойно, Броуди. Всичко е наред.
— Не виждам как — той се отдръпна от ръката й.
— От една седмица ние с Кат се чудим как да ти го кажем.
— Какво да ми кажете, жено?
— Тя няма да замине за Лондон, Броуди.
Той се изправи така рязко, че Мери едва не падна на пода.
— Какво искаш да кажеш с това, че не заминава? Да не би да е решила да зареже тази щуротия? Да не е решила да дойде да работи при мен?
Мери въздъхна.
— Не ставай глупав. Дълбоко в себе си съзнаваш, че тя прави това, което трябва да прави. Не, предложили са й стипендия. Става дума за съчетание от академични занимания и работа в дизайнерска фабрика за стъкло. Броуди, това е абсолютно най-прекрасната подготовка на света. И искат да вземат нашата Катрина.
В настаналото продължително мълчание Грант си позволи да се люшка между гордостта и страховете си.
— Къде е това? — попита той накрая.
— Не е толкова далече, Броуди. — Мери плъзна опакото на ръката си по бузата му. — В Швеция.
— В Швеция? В проклетата Швеция? Боже мили, Мери! Швеция!
— Говориш така, като че ли става дума за края на света. Дотам се стига със самолет от Единбург, както знаеш. За по-малко от два часа. Наистина Броуди, чуй се само какво говориш. Та това е прекрасно, възможно най-добрият професионален старт за нея. Освен това няма да ти се налага да се тревожиш, че Фъргъс е в същия град. Не ми се вярва да се появи в някакво малко градче между Стокхолм и Упсала, нали?
Броуди прегърна жена си и опря брадичка в косата й.
— На теб винаги може да се разчита, че ще намериш добрата страна на всяко нещо. — Устните му се извиха в жестока усмивка. — Това със сигурност ще попари надеждите на проклетия Фъргъс Синклер.
Четвъртък, 28 юни 2007
Замъкът Ротесуел
— Значи сте се карали и за приятелите на Кат? — попита Бел. — За всички ли беше така, или само за Фъргъс Синклер?
— Тя нямаше чак толкова момчета около себе си. Беше прекалено заета с работата си. Няколко месеца излизаше с един от скулпторите, които работеха във фабриката за стъкло. Виждал съм го един-два пъти. Швед, но все пак прилично момче. Но ми беше ясно, че отношението й към него не е сериозно, затова и нямаше причина да спорим. Но Фъргъс Синклер беше друга работа. — Той закрачи около масата, видимо разгневен. — Полицията така и не го заподозря сериозно, но навремето аз се чудех дали той няма нещо общо с онова, което се случи с Кат и Адам. Той със сигурност не беше в състояние да приеме факта, че тя в края на краищата пожела да прекрати всякакви отношения с него. Не можеше да приеме факта, че тя отказва да го признае за баща на Адам. По онова време си мислех, че не е изключено да е решил да наложи сам правата си. Макар че ми е трудно да си представя, че е имал достатъчно разум да организира нещо толкова сложно.
— Но Кат е продължила връзката си с Фъргъс и след заминаването си за Швеция?
Умората внезапно притисна Грант и той се отпусна обратно на креслото срещу Бел.
— Бяха много близки. Тичаха постоянно заедно като деца. Редно беше да сложа край на това, но и през ум не ми минаваше, че то може да доведе до нещо друго. Двамата бяха толкова различни. Кат с нейното изкуство и Синклер, който нямаше други амбиции, освен да поеме един ден работата на баща си. Различни класи, различни планове за живота. Според мен ги свързваше единствено това, че се бе случило да живеят на едно и също място. Но да, когато тя се върна по време на ваканцията, а и той беше тук, двамата отново се събраха. Тя не го криеше, макар да знаеше какво е мнението ми за Синклер. Все се надявах, че ще срещне човек, какъвто заслужава, но не стана така. Постоянно се връщаше при Синклер.
— Въпреки това вие не сте уволнили баща му? Не сте го отпратили от имението?
Грант изглеждаше шокиран.
— Боже мили, не! Имате ли някаква представа колко трудно е да се намери добър лесничей като Уили Синклер? Може да се наложи да разговаряте със стотина кандидати, преди да попаднете на някой с неговите инстинкти за земята и за птиците. При това той е и почтен човек. Знаеше, че синът му не е за Кат. Срамуваше се, че не може да възпре Фъргъс да се увърта около Кат. Искаше да го пропъди от къщата, в която живееха, но жена му не позволи. — Той сви рамене. — Не мога да я виня. Жените обикновено проявяват мекосърдечие по отношение на синовете си.