Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Бел се опита да скрие изненадата си. Досега предполагаше, че Грант не би се спрял пред нищо, за да наложи волята си по въпрос, засягащ дъщеря му. Очевидно характерът му беше доста по-сложен от онова, което тя бе виждала в представите си.
— Какво стана, когато тя се прибра от Швеция?
Грант потри лицето си с ръце.
— Не беше никак приятно. Тя пожела да се изнесе. Да си устрои някъде ателие, където да работи и да продава работите си, с някакво жилище към него. Беше хвърлила око на една-две сгради в имението. Аз й казах, че ако иска да я подкрепя в това начинание, трябва да престане да се вижда със Синклер. — За първи път Бел долови как тъгата се просмукваше през клокочещия му гняв. — Беше глупаво от моя страна. Мери ми го каза навремето, и беше права. И двете ми се разсърдиха много, но аз отказах да отстъпя. И така, Кат пое по своя път. Отиде да разговаря с кметството на Уиймс и нае от тях някакъв имот. Беше стара сграда, в която някога е живял вратарят на някогашното имение, а към нея имаше и склад за дърва — малко встрани от главния път. Беше идеално място за привличане на клиентела. Край старата порта на имението имаше паркинг, там бяха ателието й и малкото изложбено помещение, а отзад, зад стените, беше жилището й, в което можеше да се уединява, ако пожелае. И всичко живо беше наясно. Катрина Макленън Грант беше наела имот в Уиймс напук на своя старец.
— Но ако тя е имала нужда от финансовата ви подкрепа, с какво е платила за всичко това? — попита Бел.
— Майка й обзаведе ателието, плати наема за първата година и зареди кухнята с всичко необходимо, което трябваше да й стигне до момента, когато щеше да започне да продава работите си. — Той не можа да потисне усмивката си. — И този момент дойде скоро. Биваше я, разбирате ли. Много я биваше. Освен това майка й се грижеше всичките й приятелки да се обръщат към Катрина, когато им трябваха сватбени подаръци или подаръци за рождени дни. Никога не съм се сърдил на Мери така, както й се разсърдих тогава. Имах чувството, че ми се противопоставят нарочно, от неуважение, а когато проклетият Синклер приключи следването си и се върна, и всичко започна отново, стана още по-лошо.
— Заедно ли живееха?
— Не. Кат прояви достатъчно здрав разум да не го допусне. Сега, когато си спомням онова време, ми се струва, че тя продължи да се вижда с него само за да ме дразни. Връзката им не продължи много след като тя започна работа в ателието си. Всичко беше практически приключило година и половина преди… преди тя да умре.
Бет започна да пресмята наум и не успя да получи правилен отговор.
— Но нали Адам е бил едва шестмесечен, когато те са били отвлечени? Как е възможно Фъргъс Синклер да му е бил баща, ако са се разделили с Кат година и половина по-рано?
Грант въздъхна.
— Според Мери скъсването не било окончателно. Кат постоянно обяснявала на Синклер, че всичко е свършило, но той отказвал да повярва. В наши дни бихте го нарекли сексуален тормоз. Доколкото разбирам, той постоянно се връщал с трагичното изражение на бито куче и Кат невинаги събирала сили да го изпъди. После забременя. — Той сведе очи към пода. — Винаги съм се опитвал да си представя какво ли е да бъдеш дядо. Да видиш продължението на своя род. Но когато Кат ни каза, единственото, което почувствах, беше гняв. Онова копеле Синклер беше разрушило бъдещето й. Провиси детето си на шията й, унищожи шансовете й за кариерата, за която тя беше мечтала. Единственото положително нещо бе това, че тя отказа да има каквото и да било вземане-даване с него занапред; отказа да го признае за баща на детето, не искаше нито да се вижда, нито да разговаря с него. Този път се постара да му обясни, че всичко наистина е свършило окончателно.
— А как прие той това?
— И това ми е известно само от разказите на друг човек, в този случай на Уили Синклер. Той казваше, че момчето било съсипано. Но единственото, което интересуваше мен, беше, че най-сетне е схванал истината, че никога няма да бъде член на нашето семейство. Уили посъветва сина си да отиде някъде по-надалеч от Кат и той като никога го послуша. След няколко седмици си намери работа в Австрия и замина да работи в някакво ловно стопанство близо до Залцбург. Оттогава насам работи в Европа.