Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Според мен той е имал някаква теория. Често се увличаше по теории.
— Забелязах.
Кристин се усмихна, без да откъсва поглед от пътя.
— Мисля, че е имал теория за Гьобекли. Тези записки за мен означават точно това.
— Теория за какво?
— Примерно защо мястото е било заринато. В крайна сметка голямата загадка се крие точно в това. Ако Франц е смятал, че има обяснение, това би го развълнувало силно.
Роб не беше удовлетворен от отговора.
— Защо тогава просто не я е записал или не е казал някому?
— Добър въпрос — съгласи се Кристин.
Тя спря двигателя и извади ключа.
— Много добър въпрос. Да видим дали можем да намерим отговора. Хайде.
— Къде ще ходим?
— Тук живее един приятел. Той може и да успее да ти помогне.
Бяха паркирали пред нов жилищен комплекс с голям пурпурночервен билборд на „Тюркю Кола“ на фасадата. Кристин изкачи стълбите на бегом и натисна бутона на един от звънците. Почакаха малко, след това интеркомът изжужа и вратата се отвори. Взеха асансьора и без да говорят, се качиха на десетия етаж.
Когато стъпиха в коридора, вратата на апартамента вече беше полуотворена. Роб последва Кристин, надникна в апартамента и едва се удържа да не отскочи назад. Току зад вратата стоеше Иван, палеоботаникът, с когото се бяха запознали на партито у Франц. Беше се свил зад вратата и надничаше крадешком.
Домакинът кимна учтиво, но изражението му си остана неприветливо и едва ли не подозрително. Руснакът ги въведе в основната стая на апартамента си. Обзавеждането беше аскетично — маса, бюро, няколко картини и купчини книги. На бюрото беше поставен лаптоп, а скрийнсейвърът беше снимка на мегалитите на Гьобекли Тепе. На единствената полица стоеше красива каменна скулптурка, наподобяваща демоните от Месопотамия. Роб се улови, че се чуди дали Иван не я е откраднал.
Тримата седнаха, без да проронят и дума. Иван не предложи нито чай, нито вода, просто се настани срещу тях и се вторачи в Кристин.
— Да? — каза тежко той.
Тя извади бележника и го остави на масата. Иван го погледна и вдигна глава към Кристин. Младото му славянско лице беше като маска на безизразността, сякаш умишлено потискаше емоциите си. Или просто беше свикнал да го прави.
Кристин бръкна в джоба си, извади стръкчето трева и много внимателно го положи върху корицата на тефтера. Роб не откъсваше поглед от лицето на Иван от мига, в който прекрачиха прага на жилището му. Не знаеше какво ще види, но имаше чувството, че реакцията на Иван ще му даде ключа.
Палеоботаникът трепна едва доловимо, щом видя растението.
— Хей! Моля! Какво става? — Роб вече не можеше да издържа тишината. — Какво има?
Кристин го погледна, сякаш се опитваше да му внуши да прояви търпение. Но Роб нямаше никакво намерение да си кротува, просто искаше да разбере какво става. В крайна сметка за какво дойдоха тук посред нощ? Само за да седят край масата, да мълчат и да се взират в някакво стръкче трева?
— Дива пшеница — каза най-накрая Иван.
— Това е, нали? — усмихна се Кристин. — Дива пшеница. Да.
— Това ли искаше да ти кажа, Кристин? — поклати глава Иван.
— Ами… не бях сигурна. Ти си експертът.
— Ето, вече си сигурна. А аз съм много уморен.
Кристин взе стръкчето пшеница.
— Благодаря ти, Иване.
— Няма за какво. — Руснакът вече се беше изправил. — Довиждане.
Иван ги изпрати до вратата, а на прага се спря и се огледа набързо вляво и вдясно по коридора, сякаш очакваше да види някого, когото не искаше да среща. След това тръшна вратата.
— Е, на това му викам истински приятел — отбеляза Роб.
— Нали разбрахме това, за което дойдохме.
Повикаха асансьора и се спуснаха надолу. Роб започваше да се дразни от цялата тази мистерия.
— Добре — започна той, след като излязоха на улицата и вдъхнаха от наситения с изгорели газове въздух, — Кристин, кажи ми. Дива пшеница. Какво, по дяволите, става?
— Това е най-старата форма на пшеница в света. Протопшеницата. Първичната пшеница. От нея започва мюслито в чинията ти, ако така ще ти стане по-ясно — отряза го тя, без да го погледне.
— И?
— Расте само тук и е от ключово значение за прехода към земеделие, когато човекът е започнал да се занимава с обработване на посеви.
— И?
Кристин се извърна рязко към него, а кафявите й очи проблясваха.
— Франц е мислел, че това е следа, сигурна съм. И по тази причина и аз смятам, че е следа.