Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Отдясно на „Магдала“ се намираше градина, която водеше към ниска сграда в ренесансов стил, която сякаш също бе от съвсем друга епоха.
— Вила „Витания“ — каза тя. — Сониер построил и нея.
Името му направи впечатление. Витания.
— Взел го е от Библията. В Светите земи означавало „къща с отговор“.
Тя кимна.
— Сониер явно е остроумничел с имената. — Тя посочи няколко сгради зад гърба им. — Къщата на Ларс е надолу по тази уличка. Преди да тръгнем натам, трябва да свърша нещо. Докато вървим, ще ти разкажа какво се е случило тук през 1891 година. Прочетох го миналата седмица. То е извадило това кътче от неизвестността.
Абат Беранже Сониер размишляваше над смелата задача, която му предстоеше. Църквата „Мария Магдалина“ била построена върху вестготски руини и осветена през 1059 г. Сега, осем века по-късно, вътрешността й тънеше в разруха заради покрива, който течеше така, сякаш въобще липсваше. Стените също се ронеха, основите поддаваха. Необходими бяха търпение и издръжливост, за да се отстранят щетите. Той смяташе, че задачата ще е по силите му.
Бе едър, мускулест, широкоплещест, с късо подстригана черна коса. Единствената привлекателна черта, от която се възползваше, бе трапчинката на брадичката му. Тя придаваше леко палаво изражение на суровите му черни очи и гъсти вежди. Роден и израснал на няколко километра оттук, в селцето Монтазел, той познаваше добре географията на Корбиер. Още от детството си познаваше Рен-льо-Шато. Църквата на селцето, посветена на света Мария Магдалина, бе използвана твърде рядко през последните десетилетия и никога не бе предполагал, че някой ден множеството й проблеми ще се превърнат в негови.
— Пълна бъркотия — заяви мъжът на име Русе.
Той погледна към зидаря.
— Напълно съм съгласен.
Приятелят му Бабу укрепваше една от стените. Архитектът на района наскоро бе препоръчал да съборят сградата, но Сониер никога не би го позволил. Имаше нещо в старата църква, което сякаш настояваше тя да бъде спасена.
— Ще са нужни много пари, за да се довърши ремонтът — заяви Русе.
— Страшно много пари. — Сониер добави и усмивка към думите си, за да даде на по-възрастния мъж да разбере, че приема предизвикателството. — Но ние ще направим този дом достоен за Бог.
Това, което не сподели, бе, че вече бе осигурил прилична сума. Завещанието на един от предшествениците му бе оставило шестстотин франка именно за ремонта. Бе успял да убеди и градската управа да му заеме още хиляда и четиристотин франка. Но основната част от парите бе дошла тайно преди пет години. Три хиляди франка му бяха завещани от графиня Шамбор, вдовицата на Анри, последния претендент от династията на Бурбоните за френския престол. Същевременно Сониер бе успял да привлече вниманието към личността си с антирепубликанските си проповеди, които пробуждаха монархически чувства у енориашите му. Правителството, раздразнено от думите му, бе спряло годишната му издръжка и бе настояло за уволнението му. Епископът му бе наредил да се оттегли от поста за девет месеца, но междувременно действията му бяха привлекли вниманието на графинята, която се бе свързала с него чрез посредник.
— Откъде да започнем? — попита Русе.
Доста бе мислил по този въпрос. Витражите на прозорците вече бяха подменени, а в скоро време щяха да довършат и новото стълбище пред главния вход. Северната стена, по която работеше Бабу, трябваше да се поправи, да се сложи и нов амвон и да се ремонтира покривът. Но той знаеше точно откъде трябва да започнат.
— Ще започнем от олтара.
Лицето на Русе изрази любопитство.
— Точно там гледат всички — поясни Сониер.
— Както кажете, абате.
Допадаше му уважението, което му засвидетелстваха по-възрастните енориаши, макар да бе само на трийсет и осем. През последните пет години бе заобичал Рен. Беше близо до дома си, разполагаше с предостатъчно възможности да изучава Светото писание и да усъвършенства латинския, гръцкия и еврейския. Освен това обичаше да се катери по планините, да ходи за риба и на лов. Но бе дошло време да извърши нещо градивно.
Приближи се до олтара. Горната му част бе от бял мрамор, издълбан от водата, която векове наред се бе стичала от пробития покрив. Мраморният къс се опираше на две декоративни колони, с издълбани вестготски кръстове и гръцки букви.