Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Аз също — прошепна тя. — Опитах се да търся вината навсякъде, само и само да си го обясня, но дълбоко в себе си така и не можах да приема, че Ларс се е самоубил.
— Което обяснява най-добре от всичко защо всъщност сте тук — отбеляза Хенрик.
Малоун усещаше колко неловко се чувства Стефани, затова реши да й помогне да превъзмогне емоциите си.
— Може ли да видя дневника?
Тя му подаде дневника и той набързо прелисти стотината страници, на които видя множество цифри, скици, знаци и написан на ръка текст. След това разгледа гръбчето с опитното око на библиофил и нещо привлече вниманието му.
— Липсват страници.
— Какво искаш да кажеш?
— Виж тук — показа й той горния ръб. — Виждаш ли миниатюрните пролуки?
Той отгърна на една от пролуките. Там, където листът е бил прикрепен към гръбчето, сега имаше само тънка ивица хартия.
— Срязани са с бръснач. Винаги внимавам точно за такива неща. Нищо не унищожава стойността на книгата така, както липсващите страници. — Той разгледа отново най-подробно дневника и установи, че са изчезнали осем.
— Въобще не бях забелязала.
— Доста неща са ти убягнали.
— Готова съм да призная, че се провалих в много отношения — изчерви се тя.
— Котън — намеси се Торвалдсен, — цялото начинание може да се окаже с много по-голяма стойност. Възможно е сред откритото да се намерят и архивите на тамплиерите. Оригиналните архиви на ордена се съхранявали в Йерусалим, после били преместени в Акр и накрая в Кипър. Според историците след 1312 година документите преминали в ръцете на рицарите хоспиталиери, но няма доказателства, че се е случило точно така. Филип Четвърти ги търсил от 1307 до 1314 година, но не открил нищо. Мнозина твърдят, че тези летописи представлявали една от най-великите колекции на средновековието. Представи си само какво би означавало откриването на този архив.
— Може да се превърне в най-великата книга, създавана някога.
— Ръкописи, които никой не е виждал от четиринайсети век насам, някои от които със сигурност напълно неизвестни на човечеството. Струва си да се проучи перспективата за откриването на подобно съкровище, колкото и да е нищожна.
Малоун бе напълно съгласен.
— Какво ще кажете да сключим примирие? — обърна се Торвалдсен към Стефани. — Заради Ларс. Сигурен съм, че агенцията ви си сътрудничи с много „личности от международен интерес“ за постигане на взаимно изгодни цели. Какво ще кажете да направим същото?
— Искам да видя писмата, които сте си разменили с Ларс.
— Ще ги получите.
Стефани погледна към Малоун.
— Прав си, Котън, наистина ще ми трябва помощ. Съжалявам за предишния си тон. Мислех, че ще се справя сама. Но след като сега сме приятели, хайде да идем до Франция и да видим какво има в къщата на Ларс. Не съм ходила там от доста време. А и в Рен-льо-Шато има няколко души, с които бихме могли да поговорим. Хора, с които Ларс е работил. После ще видим накъде да се насочим.
— Преследвачите ни вероятно също ще дойдат — каза той.
— Добре, че те имам — усмихна се тя.
— И аз бих искал да дойда — намеси си Торвалдсен.
Малоун бе смаян. Хенрик рядко напускаше Дания.
— А с каква цел ще ни удостоиш с компанията си?
— Знам това-онова за проучванията на Ларс. И тази информация може да се окаже полезна.
— Аз нямам нищо против — вдигна рамене Малоун.
— Добре, Хенрик — каза Стефани. — Това ще ни даде възможност да се опознаем. Явно, както сам казахте, ще трябва да науча доста неща.
— Както и всички ние, Стефани, както всички ние.
Дьо Рокфор с мъка се сдържаше. Подозренията му се потвърждаваха напълно. Стефани Нел бе тръгнала по пътя, отъпкан от съпруга й. Освен това притежаваше дневника му заедно с копие на „Надгробните паметници на Лангедок“, вероятно единственото. Ето къде бе проблемът с Ларс Нел. Беше добър. Много добър. А сега вдовицата му разполагаше с всички следи. Бе сгрешил, доверявайки се на Петер Хансен. Но тогава ходът му се бе сторил уместен. Нямаше да повтори грешката си. Твърде много зависеше от изхода, за да си позволи да повери каквато и да е част от задачата на непознат.
Продължи да слуша, докато обсъждаха какво да правят след пристигането си в Рен-льо-Шато. Малоун и Стефани решиха да отпътуват на следващия ден. Торвалдсен щеше да се присъедини след няколко дни. Когато сметна, че е чул достатъчно, Дьо Рокфор свали микрофона от стъклото и се оттегли с помощниците си под прикритието на гъстите дървета. Тази вечер нямаше да убива.