Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Сега същият човек, който винаги първи настояваше да му се заплаща извънредната работа, бе се отказал от свободното си време, за да обикаля дербишърските полета в търсене на едно момиче, за което не бе и чувал преди двадесет и четири часа. Джордж поклати глава. Зачуди се дали той самият представлява такава загадка, за Томи Клъф, каквато сержантът беше за него.
Джордж се отърси от размислите си и очерта подозренията си към Чарли Ломас пред сержанта.
— Знам, че не е кой знае какво, но на този етап нямаме какво друго да проучваме — заключи той.
— Ако няма какво да крие, не би му се отразило зле да разбере, че го приемаме сериозно — каза мрачно Клъф. — Ако пък крие нещо, няма да е задълго.
В методистката зала цареше странно потисната атмосфера. Двама униформени полицаи обработваха документи. Питър Грънди и никакъв друг сержант, когото Джордж не познаваше, разучаваха подробни релефни карти на непосредствените околности и отмятаха с моливите си квадрати. В дъното на помещението върлинестият Чарли Ломас се беше прегънал в един сгъваем стол. Беше кръстосал крака и обгърнал с ръце горната част на тялото си. Срещу него, от другата страна на малката масичка, седеше един полицай и записваше показанията му. Джордж отиде при Грънди и го дръпна настрана.
— Смятам да поговоря с Чарли Ломас. Какво можеш да ми кажеш за него?
Лицето на полицая от Лонгнор незабавно стана напълно безизразно.
— В какъв смисъл, сър? — попита той сковано. — Не ни е известно нищо за него.
— Знам, че няма досие — отвърна Джордж. — Но това е твой район. Имаш роднини в Скардейл…
— Не са мои, на жената са — прекъсна го Грънди.
— Както и да е, на когото ще да са. Би трябвало да имаш някаква представа що за момче е той. И на какво е способен.
Думите на Джордж сякаш увиснаха във въздуха. Лицето на Грънди бавно доби израз на възмутена враждебност.
— Сериозно ли мислите, че Чарли има нещо общо с изчезването на Алисън? — попита той недоверчиво.
— Смятам да му задам няколко въпроса и би било добре, ако имам предварителна представа що за момче е — отвърна уморено Джордж. — Това е всичко. И тъй, какво представлява Чарли Ломас, полицай Грънди?
Грънди погледна надясно, после наляво, после пак надясно — като дете, което се опитва да пресече улицата правилно. Не успя да избегне погледа на Джордж. Грънди се почеса зад ухото.
— Добро момче е Чарли. Вярно, на трудна възраст е. Всички момчета на неговата възраст излизат вечер да пийнат по някоя бира и да си опитат късмета с момичетата. Но ако живееш на края на света като него, това не става толкова лесно. Нещо друго — Чарли е умно момче. Достатъчно е умен, за да съзнава, че може да постигне нещо в живота, ако се измъкне от Скардейл. Само че все още няма смелост да опита сам. Затова понякога започва да се зъби и да се оплаква колко му е тежко тук. Но сърцето му е добро. Живее в къщичката на мама Ломас, защото тя не е добре със здравето и родителите му предпочитат да знаят, че при старата има постоянно човек — да й внася въглища, да пазарува, изобщо да се грижи за нея. Не е кой знае какъв живот за момче на неговата възраст.
— Беше ли близък с Алисън?
Джордж видя, че Грънди се чуди дали ще продължи да настоява. Това беше едно от най-трудните неща в работата му — постоянното себедоказване пред колегите.
— Тук всички са близки — каза накрая Грънди. — Но никога не съм чувал да са се карали с Алисън или нещо подобно.
Но не караниците между двамата братовчеди от Скардейл интересуваха Джордж.
Съзнавайки, че няма да научи от Грънди нищо повече, той кимна в знак на благодарност и се упъти към дъното на залата. Молеше се да не изглежда толкова съсипан от умора, колкото се чувстваше. Може би трябваше да изчака до утре сутринта и тогава да разговаря с Чарли Ломас. Но предпочиташе да го направи сега, когато момчето и без това беше притиснато до стената. Освен това, винаги съществуваше шанс, макар и едно на милион, Алисън да е още жива, и може би тъкмо Чарли Ломас можеше да им подскаже къде се намира тя. Джордж не би пренебрегнал дори такава минимална вероятност.
Когато наближи, Джордж си взе стол и го постави от третата страна на масата, така че седна под прав ъгъл спрямо Чарли и униформения полицай. Без да му бъде наредено, Клъф последва неговия пример, заемайки четвъртата страна на масата. Чарли беше притиснат отвсякъде. Очите му се плъзнаха от единия полицай към другия. Той се размърда на стола си.