Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Когато се върнаха при Енкидо, те го намериха коленичил пред една малка маса с шест димящи купички. Момичетата винаги коленичеха до стената, когато се хранеха от малките си купички с обикновен кускус. В стаята досега никога не се беше появявала някаква мебелировка, различна от тренировъчното оборудване.
Но още по-изненадваща беше миризмата, която се разнасяше от купичките. Ашия се обърна и видя върху кускуса парчета месо, сочни и покрити с подправки. Устата ѝ се напълни със слюнка и стомахът ѝ изкурка. От половин година не беше опитвала такава храна.
Момичетата последваха като замаяни носовете си до масичката. Имаха усещането, че се носят във въздуха.
Учителят седи начело на масата – казаха им пръстите на Енкидо. – Срещу него е ний ка.
Той посочи Ашия, която коленичи в другия край на масата. Даде знак на Шанвах и Сиквах да се настанят от едната ѝ страна, а Мича и Джарвах от другата.
После протегна ръцете си над димящите купички.
Тази вечер ще има месо в чест на шарумската кръв.
Той удари с юмрук по масата така, че купичките подскочиха.
За сестрите по копие на Еверам винаги ще има маса.
След този ден те винаги се хранеха заедно, като едно истинско семейство.
Той ги наказваше за провалите им, да, но Енкидо даваше и награди.
Месото никога не им се беше струвало толкова вкусно.
Годините минаваха. Когато навършиха шестнайсет, Ашия и останалите момичета получиха позволение да оставят косите си да растат. Те вече им се струваха тежки, неудобни. Ашия винаги носеше своята грижливо събрана отзад на главата си.
На седемнайсет, баща ѝ изпрати хора да я доведат при него. За пръв път от четири години тя напусна двореца на дама’тингите и светът навън ѝ изглеждаше странен. Коридорите в двореца на баща ѝ бяха ярко осветени и украсени, но ако човек беше бърз и гъвкав, можеше да намери много места за криене. Обучена да бъде невидима, тя можеше да изчезне за миг, стига да го пожелаеше.
Но не, тя бе дошла тук, за да я видят. Това беше някаква чужда концепция, полузабравен спомен от отминал живот.
– Любима дъще!
Когато влезе в тронната зала, Имисандра се изправи и отиде да я прегърне.
– За мен е чест да те видя, почитаема майко.
Ашия я разцелува по бузите.
Брат ѝ стоеше отдясно на трона, облечен в белите роби на пълноправен дама. Той ѝ кимна, но не направи опит да каже нещо, преди да е заговорил баща им.
Ашан не стана от трона си; гледаше я студено, като се опитваше да открие поне някакъв недостатък, който да осъди. Но след Енкидо тя можеше с лекота да задоволи всичките му очаквания. Пристъпи мълчаливо към него с изпънат гръб, сведен поглед и всяка гънка на черната ѝ роба – на мястото си. Спря се на точното разстояние пред трона, поклони се и зачака.
– Дъще – каза най-после Ашан. – Изглеждаш добре. Понася ли ти дворецът на дама’тингите?
Ашия изпъна гръб, но не отмести поглед от сандалите на баща си. До вратата имаше двама шаруми, които се намираха твърде далеч, за да му се притекат навреме на помощ. Между колоните зад трона се криеше един пазач кревакх. Като малка не би го забелязала, но сега беше, все едно е окичен със звънчета. Жалка защита за дамаджия на каджи и неговия наследник.
Разбира се, самият Ашан беше майстор на шарусахк и можеше сам да се погрижи за защитата си срещу всеки враг. Тя се зачуди как двамата с брат ѝ щяха да се представят срещу нея сега.
– Благодаря ти, почтени татко – каза Ашия. – Научих много в двореца на дама’тингите. Постъпи мъдро, като изпрати мен и братовчедките ми там.
Ашан кимна.
– Това е добре, но настъпи краят на престоя ти там. Вече си на седемнайсет и ти е време да се омъжиш.
Ашия имаше усещането, че са я пронизали в корема, но прегърна чувството и отново се поклони.
– Избрал ли е най-после почтеният ми баща подходящ съпруг?
Можеше да види усмивката на лицето на брат си и разбра кой е още преди баща ѝ да отговори.
– Договорено е между бащите – каза Ашан. – Ще излезеш от двореца на дама’тингите, за да се омъжиш за сина на Избавителя Асъм. Стаите ти в двореца са същите, както ги остави. Двете с майка ти ще отидете още сега там, за да започнете подготовката.
– Моля те.
Ашия се обади, когато Ашан вече се беше обърнал към съветника си Шевали.
– А? – рече той.
Ашия виждаше, че лицето му започна да помрачнява като буреносен облак. Ако сега се опиташе да откаже избраника му...