Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Не „момичета“ – каза Аманвах, като я сграбчи за ръката. – Ний’дама’тинги. По-висши от вас. Нещо, което е най-добре да научиш.
– Защо се държиш така? – попита Ашия. – Ние сме братовчедки. От една кръв сме. Кръвта на Избавителя.
Аманвах сграбчи Ашия за рамото и я подсече с крак. Ашия политна назад към братовчедките си и трите паднаха с плясък във водата.
– Вие сте едно нищо – каза Аманвах, когато трите се изправиха с пръхтене във водата. – Избавителят каза думата си, като ви изпрати тук в черно. Вие сте деца на неговите безполезни сестри дал’тинги и сте подходящи само за раждането на вълци, които да тичат в Лабиринта. Кръвта ви не е свещена и не сте ми братовчедки.
Ашия почувства как спокойствието ѝ се изпарява. Беше с две години по-голяма от Аманвах, по-едра и по-силна и нямаше да позволи на по-малката си братовчедка да я тормози.
Тя удари с длан по водата и засипа с пръски Аманвах, която инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Бърза като оса, Ашия се стрелна напред и ѝ нанесе удар с изпънатите си стегнати пръсти право в точката на рамото, където се намираше татуировката на Енкидо. Мястото, на което тя и братовчедките ѝ имаха синини.
Аманвах изпищя и падна по гръб във водата. Останалите момичета застинаха по местата си; никоя от тях не знаеше как да реагира.
Аманвах гледаше с разширени очи безжизнената си и безчувствена ръка. След това се намръщи и започна да разтърква мястото, докато вкочанеността не изчезна. После размърда предпазливо ръката си и тя реагира, макар и бавно.
– Значи, Енкидо вече е успял да те научи на нещо от шарусахк – каза Аманвах, след което се изправи във водата и зае същата поза, която Енкидо бе демонстрирал предишния ден. Усмихваше се. – Хайде, тогава. Покажи ми какво си научила.
Ашия вече знаеше какво я очаква, затова се стегна. Щом един шарум може да го изтърпи, значи, и аз мога.
Мисълта леко я успокои, но не направи нищо, за да я защити от болката, когато Аманвах започна да я бие. Тя избягваше всички удари на Ашия, а нейните бяха бързи и точни и улучваха точките, които причиняваха най-голяма болка. Когато се измори да си играе, тя с лекота притисна момичето към дъното на басейна и изви ръката ѝ толкова силно назад, че Ашия се уплаши да не я счупи. Опита да задържи главата си над водата и за голям свой срам осъзна, че ако по-малкото момиче иска да я удави, тя по никакъв начин не би могла да му попречи.
Но Аманвах се задоволи с болката и продължи да извива ръката ѝ назад, докато Ашия не изкрещя с дрезгав глас.
Най-после Аманвах я пусна с плясък във водата и посочи към малкия фонтан, като оглеждаше и трите си братовчедки.
– В колибата си, ний’шарум’тингски кучки.
Отекна звукът на рог и Ашия скочи на крака, преди умът ѝ да се е събудил напълно. Зае защитна поза и се огледа за заплахата.
Атака не последва. Енкидо спокойно окачи рога на стената, докато момичетата стояха в пълна готовност. Вече бяха пет, братовчедките ѝ Мича и Джарвах се бяха присъединили към тях скоро след като дамаджата ги даде на Енкидо. Новите момичета бяха няколко години по-малки, но като че ли се адаптираха по-бързо към света на Енкидо и примера, който им даваше Ашия.
Месеци наред тренировъчната стая на Енкидо се бе превърнала в център на техния свят. Те спяха и се хранеха тук, като заплащаха храната и почивката си с болка. В края на всеки урок винаги имаше някое момиче с безчувствен крайник или с по-лошо нараняване. Понякога оставаха без обоняние. Друг път оглушаваха за часове. Но не за постоянно.
Ако останеше доволен от тях, Енкидо масажираше и разтриваше болезнените места, възвръщаше живота във вцепенените крайници, ускоряваше изцеляването им.
Те бързо научиха, че той е доволен, когато работят усилено. Решително и упорито. И са готови да продължат дори когато са наранени или изпитват болка. Оплакванията, молбите и неподчинението го ядосваха.
След онази първа нощ не им се позволяваше да се наспят добре. Двайсет минути тук, три часа там. Евнухът ги будеше в странни часове и очакваше от тях да изпълняват сложни шарукини или дори да се бият помежду си. Действията му не бяха систематични, затова те се научиха да спят винаги когато им се удадеше възможност. Заради състоянието на непрекъснато изтощение, в което се намираха, изкараха първите няколко седмици като в размит сън.