Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Този път спорът беше между две по-големи момичета, Джайя и Селте. Те изглеждаха готови да се сбият, но и двете погледнаха първо към Аманвах, търсейки разрешението ѝ.
Аманвах се обърна с гръб към тях, позволявайки им да се бият. „Нищо не виждам.“
Останалите Оброчени постъпиха по същия начин, повториха думите и се обърнаха с гръб, а двете момичета се изправиха една срещу друга.
Коя ще победи? – попита с пръсти Ашия.
Селте – отвърна без колебание Сиквах. – Твърди се, че скоро ще завърши заровете си и ще облече бялото.
Ще загуби, и то лошо – възрази Ашия.
В добра форма е – отбеляза Шанвах.
Мича и Джарвах не коментираха, но следяха отблизо разговора.
Виждам страх в очите ѝ – каза Ашия.
И наистина Селте отстъпи назад, докато Джайя направи своя ход. Миг по-късно главата на Селте беше натисната под водата. Джайя я държа така, докато съпротивлението на Селте отслабна и тя плесна с ръка във водата, показвайки, че се предава. Джайя натисна главата ѝ още по-надълбоко, после я пусна и отстъпи назад. Селте изскочи на повърхността и зина, за да си поеме въздух.
И дробовете ѝ са слаби – рече Ашия. – Не прекара под водата дори една минута.
– Виждам, че пръстите ви мърдат, шарумски кучки! – отекна гласът на Аманвах.
Момичето тръгна разгневено към тях, следвано от още няколко Оброчени.
– Застанете зад мен, малки братовчедки – каза тихо Ашия, докато Аманвах се приближаваше. – Наведете очи. Това не е вашата битка.
Момичетата се подчиниха, а Ашия вдигна глава, за да срещне погледа на Аманвах. Това като че ли допълнително разгневи по-младата девойка, която се приближи на една ръка разстояние от нея.
Зоната за убиване – бяха нарекли пръстите на Енкидо разстоянието между тях.
– Нищо не си видяла – каза Аманвах. – Повтори го, ний’шарум’тинга.
Ашия поклати глава.
– Големият фонтан не заслужава да се бия за него, братовчедке, но ти не можеш да направиш нищо, за да ме накараш да излъжа учителя си, а още по-малко дама’тингите. Няма да разкажа какво съм видяла, но ако ме попитат, ще им кажа истината.
Ноздрите на Аманвах пламнаха.
– И каква е тя?
– Че на ний’дама’тингите им липсва дисциплина – отвърна Ашия. – Че се наричате помежду си „сестри“, но не знаете какво означава тази дума, дърлите се и се биете като кхафити. – Тя се изплю във водата и останалите момичета ахнаха. – И шарусахкът ви е трагичен.
Погледът на Аманвах се стрелна за миг към мястото, което възнамеряваше да удари, но това бе повече от достатъчно за Ашия да я блокира и да планира следващите си три удара. Оброчените изучаваха шарусахк по два часа всеки ден. Ашия и братовчедките ѝ тренираха по двайсет, и това си пролича.
Ашия можеше да натисне Аманвах под водата с такава лекота, както Джайя се беше справила със Селте, но тя искаше боят да продължи по-дълго, както бе направила Аманвах във втория им ден в двореца.
Две кокалчета в подмишницата и Аманвах зави от болка. Удар в гърлото пресекна гласа ѝ, очите ѝ се опулиха и дъхът ѝ секна. Втори удар с основата на дланта в челото на Аманвах я зашемети, а силата му я събори по гръб във водата.
Ашия можеше да продължи побоя, но се въздържа. Аманвах се надигна на колене, изкашляйки погълнатата вода.
– Ако се махнете веднага от тук, няма да кажа на дама’тингите, че освен всичко останало сте и глупачки.
Останалите момичета затаиха дъх, докато Аманвах бавно се изправяше на крака. Погледът ѝ обещаваше смърт, но освен това подсказа на Ашия къде да очаква следващия ѝ удар.
Очите издават всичко – бяха казали пръстите на Енкидо.
Ашия стоеше спокойно и дишаше равномерно, свалила гарда си в очакване на атаката.
Този път Аманвах беше по-предпазлива и използваше финтове, за да я заблуди. Но неуспешно. Ашия предвиждаше движенията ѝ още преди Аманвах да ги направи, блокираше ударите ѝ, без да отвръща, просто за да покаже колко лесно може да се справи с нея.
Застанала твърдо до бедрата във водата, Ашия блокираше и избягваше ударите само с горната част на тялото си, но Аманвах се нуждаеше от краката си. Това я забавяше и скоро тя започна да се задъхва.
Ашия поклати глава.
– Твоите Оброчени са слаби, братовчедке. Този урок е закъснял.
Аманвах я погледна с открита омраза. Ашия продължи да стои спокойно, но устните ѝ се разтеглиха в усмивка дори само за да вбеси братовчедка си още повече. Вече знаеше какво планира Аманвах, макар да ѝ се искаше да вярва, че момичето не е толкова глупаво, че да го направи.