Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Уроците с дама’тингите дойдоха и отминаха като миражи в пустинята. Те се подчиняваха на Невестите на Еверам безпрекословно. Енкидо винаги разбираше кога някоя от жените в бяло е недоволна от тях и им разясняваше без думи защо грешките не биваше да се повтарят никога.
Готова съм да убия за един хубав сън, заявиха пръстите на Шанвах.
Повечето от уроците на дама’тингите не представляваха интерес за момичетата, но тайният код на евнуха, смесица от жестове и език на тялото, беше усвоен съвършено. Сложните разговори се провеждаха чрез жестикулация със същата лекота, както и чрез говор.
Понякога Енкидо им даваше по някоя команда или мъдър съвет чрез знаците, но все пак евнухът предпочиташе да ги обучава чрез примери, като ги принуждаваше сами да разгадават значението им. Понякога дни наред не произнасяше и една дума чрез кода.
Но въпреки че не улесниха общуването им с техния учител, кодовете с ръце се превърнаха в основен начин за общуване между тях самите. Оказа се, че Енкидо не е глух. Напротив, и най-тихият шепот носеше болка и унижения, които принудиха момичетата да пазят пълно мълчание в негово присъствие. Ашия беше сигурна, че той неведнъж ги бе улавял да разговарят чрез кодовете, но засега предпочиташе да не им обръща внимание.
Аз също – отвърнаха пръстите на Ашия и тя с изненада осъзна, че е искрена.
Не съм достатъчно силна, за да убивам – каза Сиквах. – Без сън мога да умра.
Както обикновено, Мича и Джарвах не казаха нищо, но внимателно следяха разговора.
Няма да умреш – отвърна Ашия. – Както учителят ме научи да оцелея, като дишам едва-едва, така сега ни обучава как да се наспиваме на пресекулки.
Шанвах се извърна, за да срещне погледа ѝ.
Откъде си толкова сигурна? – попитаха пръстите ѝ.
Доверете се на големите, малки братовчедки – отвърна Ашия и думите ѝ накараха дори Шанвах да се успокои.
Ашия не можеше да обясни защо, но нямаше никакво съмнение какви са намеренията на учителя им. За съжаление, това не ѝ даваше издръжливост. Тя трябваше да се спечели.
Внезапно Енкидо направи жеста, който те обожаваха – посочи кърпите, давайки им неочаквана почивка. Сигурно бяха спали по-дълго, отколкото смятаха. Петте момичета грабнаха кърпите си и се наредиха пред вратата. Евнухът ги освободи с махване на ръката.
Двайсет часа дневно с Енкидо, както бе наредила дамаджата. Три месеца обучение с дама’тингите. И този единствен, благословен един час, който прекарваха в банята. Единственото място, където Енкидо не можеше да ги последва. Един час, в който можеха да разговарят свободно или да затворят очи, без да искат разрешение. Послушанието пред ний’дама’тингите беше малка цена за това спокойствие.
Оброчените им се подсмихваха злобно в банята, в коридорите, по време на уроците, присмиваха се на ний’шарум’тингите, както ги беше нарекла Аманвах. Черното бидо беляза завинаги Ашия и братовчедките ѝ. Дори дал’тингите, които бяха пратени да се учат на танци върху възглавници, като че ли бяха над тях. Те запазваха косите си и не ги пребиваха заради грешките им.
Ашия и малките ѝ братовчедки се научиха да мълчат и да пазят всичко в себе си, да се стараят да остават незабелязани винаги когато беше възможно, а когато не беше, да се държат покорно.
Както обикновено, те бяха първи в банята. Ний’дама’тингите щяха да се появят след четвърт час, но Ашия поведе останалите директно към малкия фонтан в дъното на басейна, въпреки че там водата не беше толкова топла, защото се намираше далеч от защитите, които я нагряваха. Там те измиха потта от тялото си и се заеха да масажират болящите мускули, мазолите и изприщената си кожа. Уроците на Енкидо за масажирането и изцеляването бяха безценни в банята.
Вратата се отвори и се разнесоха викове. Ний’дама’тингите влязоха вкупом и явно сред тях се вихреше някакъв конфликт.
Ашия не беше такава глупачка, че да ги зяпне с любопитство, но се настани нехайно върху фонтана, точно до чучура, откъдето течеше водата, за да може да вижда по-добре с крайчеца на окото си. Без да кажат нито дума, братовчедките ѝ постъпиха по същия начин, като се престориха, че се разтриват една друга, докато наблюдаваха.
Това не беше първият път, когато бяха ставали свидетелки на скандали между Оброчените. Те се наричаха помежду си „сестри“, но не изпитваха особена любов една към друга и всяка се бореше за влияние над останалите и за благоволението на Аманвах. Навън използваха дебатите и логиката, но в банята, където Невестите на Еверам не ги виждаха, те си разменяха остри думи или дори удари от шарусахк.