Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Но след деня, който бе изкарала като в мъгла, настъпилата брачна нощ ѝ разкри истинската ѝ съдба.
Тя чакаше в спалнята Асъм да дойде да я вземе като истински съпруг, но часовете преминаваха в тишина. Ашия неведнъж поглеждаше към прозорците, копнеейки да скочи и да избяга през тях.
Най-после в коридора се чу звук, но той не стигна до вратата.
Над сводестата врата имаше отвор за влизане на въздух. Ашия в миг се озова до стената и пръстите ѝ с лекота намериха пукнатини между камъните, в които да се захванат. Тя притисна главата си странично към отвора и видя тила на Асъм, който беше застанал лице в лице с Асукаджи. Двамата като че ли се караха.
– Не мога да го направя – казваше Асъм.
– Можеш и ще го направиш – каза Асукаджи и улови лицето му между шепите си. – Ашия трябва да ти даде сина, който аз не мога. Мелан хвърли заровете си. Ако вземеш сестра ми сега, работата ще е свършена. Само веднъж и на изпитанието ще бъде сложен край.
Тя се почувства така, сякаш ѝ беше зашлевена плесница.
Не беше грях мъжете да обичат други от своя пол. Срещаше се достатъчно често в шараджа, където момчетата си създаваха приятелства сред възглавниците, за да изкарат годините, преди да пораснат достатъчно и да наберат опит, за да вземат първата си съпруга. Но Еверам изискваше създаването на нови поколения, затова всички, с изключение на най-упоритите пуш’тинги, в един момент бяха принудени да се оженят и да споделят възглавниците със съпругата си дори само за да създадат син. Еверам беше свидетел, че Кадживах бе казвала много пъти това на Асукаджи.
Но Ашия никога не бе предполагала, че точно тя ще стане невеста на пуш’тинг.
Миг по-късно двамата влязоха в стаята. Ашия имаше достатъчно време, за да се върне обратно върху възглавниците, но мислите ѝ блуждаеха. Асъм и Асукаджи бяха пуш’тинги любовници. За тях тя представляваше просто утроба, която щеше да износи отвратителното нещо, което те искаха да изкарат на бял свят.
Без да обръщат никакво внимание на Ашия, Асукаджи съблече съпруга ѝ и втвърди мъжествеността му с устата си, за да може да свърши работата. После се присъедини към тях върху възглавниците, като ги притисна нежно един към друг.
Докосването му накара кожата на Ашия да настръхне, но тя се подчини, като дишаше една доловимо.
Въпреки думите му, в очите на брат ѝ имаше ревност, а лицето му потъмня, когато Асъм изпъшка и изхвърли семето си в утробата ѝ. Веднага щом работата беше свършена, Асукаджи го откъсна от нея и двамата мъже паднаха в прегръдките си, забравяйки за присъствието ѝ.
Ашия се замисли дали да не ги убие и двамата. Щеше да е толкова просто. Двамата бяха толкова погълнати един от друг, че нямаше да я забележат, докато вече не станеше твърде късно. Можеше дори да го направи да изглежда като инцидент, сякаш сърцето на горкия Асъм не беше издържало. Брат ѝ, разстроен от смъртта на любовника си, щеше да предпочете ножа пред това, да живее без него.
Енкидо я беше научил да върши тези неща толкова чисто, че дори самият Избавител нямаше да разбере.
Тя затвори очи и се потопи изцяло във фантазията си, като не смееше да помръдне, за да не я превърне в действителност. Вдиша дълбоко няколко пъти, докато най-после не намери центъра си. Надигна се от възглавниците, облече сватбената си роба и излезе.
Съпругът и брат ѝ дори не забелязаха.
Глава 5. Кадживах
333 СЗ есен
Ашия вдигна стреснато глава, когато стаята, в която плачеше, беше залята от светлина. Колко време бе минало от последния път, когато някой бе успял да се промъкне покрай защитите ѝ? Беше ли забравила всичко, на което я бе научил учителят ѝ?
Енкидо щеше да се срамува от теб – беше казала Мича и това беше вярно.
Можеха ли да очакват от нея да води шарум’тингите, когато не можеше да води самата себе си?
Тя се обърна към вратата, като очакваше да види Кадживах, но сърцето ѝ се сви още повече при вида на съпруга ѝ. Може би беше иневера, че Асъм щеше да я намери с подпухнали очи и мокро лице, провалила се като майка така, както се беше провалила в Алагай’шарак. Отново, както много пъти досега, той щеше да ѝ каже, че трябва да се откаже от копието. И може би беше прав.
– Тикка бе изпаднала в един от нейните пристъпи. – Асъм извади безупречно чиста бяла кърпичка от ръкава си и я подаде на Ашия, за да избърше очите си. – Но аз успях да я успокоя с цялото си търпение, макар че, Еверам ми е свидетел, едва не го изгубих.
Ашия се засмя, като подсмърчаше в кърпичката.
– Слуховете за нощните ти приключения вече достигнаха до двореца, дживах – каза Асъм.