Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Но в отчаянието си Аманвах клъвна примамката и направи няколко финта, преди да се опита да я ритне.
Краката ѝ вече бяха изморени и потопени във водата, затова опитът ѝ беше повече от жалък. Аманвах разчиташе на изненадата, но дори това не бе достатъчно. Ашия я улови за глезена и рязко вдигна крака ѝ нагоре.
– Онзи, който прояви глупостта да рита във вода, не заслужава да използва краката си.
Тя заби стегнатите си пръсти в една определена точка в бедрото на Аманвах. Аманвах изкрещя от болка и кракът ѝ омекна в ръцете на момичето.
Ашия с лекота я завъртя, докато падаше назад, след което я натисна под водата.
Джайя се опита да се намеси, но Шанвах безмълвно пристъпи напред и ѝ нанесе два бързи удара, като подсече краката ѝ. Момичето падна във водата и запляска с ръце, като се опитваше да задържи главата си над повърхността. Селте можеше да се намеси и да ѝ помогне, но заедно с останалите ний’дама’тинги просто стояха като замръзнали на местата си. Сиквах, Мича и Джарвах застанаха до Шанвах и блокираха достъпа до биещите се.
В началото Аманвах се бореше и се опитваше да се измъкне, но после утихна. Ашия очакваше да плесне по водата с ръка в знак, че се предава, но за нейна чест, момичето не го направи. Знаеше, че е дъщеря на Избавителя и дори Ашия нямаше да се осмели да я убие пред всички.
Ашия дръпна главата ѝ над водата, като ѝ позволи да си поеме дъх.
– Шарумската кръв на Избавителя. Кажи го!
Момичето я изгледа гневно и се изплю в лицето ѝ.
Ашия не ѝ позволи отново да си поеме дъх и направо я натисна под водата, като изви болезнено ръката ѝ зад гърба.
– Шарумска кръв – каза тя, когато отново я извади на повърхността. – Сестри по копие на Еверам. Кажи го!
Аманвах яростно тръсна глава, докато се бореше и се опитваше да си поеме дъх, но Ашия отново я натисна надолу.
Този път я задържа по-дълго под водата. Мускулите на Аманвах се напрегнаха за последен път, преди да изгуби съзнание. Когато Ашия усети отпускането на тялото ѝ, тя издърпа Аманвах на повърхността за трети път и се наведе към нея.
– В банята няма хора магия, братовчедке. Няма дама’тинги, нито Енкидо. Има само шарусахк. Ако поискаш, можем да правим това всеки ден.
Очите на Аманвах пламтяха със студена ярост, но в тях се забелязваха и страх, и примирение.
– Шарумска кръв на Избавителя, сестри по копие на Еверам – съгласи се тя. – Братовчедке.
Ашия кимна.
– Признание, което нямаше да ти струва нищо, когато се бях обърнала приятелски към теб. – Тя пусна Аманвах, отстъпи назад и посочи с пръст. – Мисля, че от сега нататък Оброчените ще използват малките фонтани, където водата е по-хладка. Сестрите по копие на Еверам получават по-големия.
Тя погледна към събралите се ний’дама’тинги и със задоволство забеляза как се свиват под погледа ѝ.
– Освен ако някоя от вас не желае да ме предизвика?
Шанвах и останалите отстъпиха назад в синхрон, който сякаш беше репетиран, и освободиха място за претендентката, но никое от момичетата не беше толкова глупаво. Ний’дама’тингите отстъпиха встрани пред Ашия и тя поведе сестрите си към големия фонтан, където продължиха да се къпят, сякаш нищо не се беше случило. Оброчените помогнаха на Аманвах и Джайя да седнат на пейките и започнаха да масажират безчувствените им крайници. Гледаха смаяно към Ашия и останалите, забравили, че са дошли да се изкъпят.
Това беше невероятно – произнесоха пръстите на Шанвах.
Не трябваше да се намесваш – отвърна Ашия. – Наредих ви да стоите настрани.
Шанвах, изглежда, се обиди, а останалите искрено се изненадаха.
Но ние спечелихме – каза Мича.
Спечелихме днес – съгласи се Ашия. – Но утре, когато тръгнат заедно срещу нас, ще трябва да се бием всички.
Ний’дама’тингите наистина ги нападнаха на следващия ден. Те влязоха вкупом в банята и заобиколиха големия фонтан, където се къпеха Ашия и нейните сестри по копие. Надвишаваха ги три пъти по брой.
Шест ний’дама’тинги бяха изнесени от банята от сестрите си в онзи ден, крайниците им бяха твърде безчувствени, за да ги издържат. Други накуцваха или потриваха посинели отоци. Някои бяха замаяни от недостига на въздух, а една все още не беше възстановила зрението си.
Изкараха уроците си уплашени, че ще бъдат наказани, но дори дама’тингите да бяха задавали въпроси, никоя от ний’дама’тингите не им беше казала нищо.