Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Тя коленичи и опря ръце на пода, като наведе главата си между тях.
– Прости ми, почтени татко, че те безпокоя. Просто се надявах да видя братовчедките си за последен път, преди да тръгна с почтената ми майка по пътя, който Еверам е разстлал пред мен.
Думите ѝ накараха лицето му да омекне, най-голямата проява на привързаност, която бе показвал пред нея.
– Разбира се, разбира се.
Тя сдържаше сълзите си, докато вървеше към тренировъчната стая. Сестрите ѝ по копие се упражняваха в шарусахк, но щом я видяха, застанаха мирно и ѝ се поклониха. Енкидо не се виждаше никъде.
Ти се върна, ний ка – каза Шанвах на езика на знаците. – Добре ли мина всичко?
Ашия поклати глава.
Вече не съм ний ка, сестро. Отсега тази титла преминава у теб заедно с грижата за по-малките ни сестри. Аз ще се омъжвам.
Поздравления, сестро – каза Сиквах. – Кой е избраникът?
Асъм – отвърнаха пръстите на Ашия.
Каква чест! – рече Мича.
Какво ще правим без теб? – попитаха пръстите на Джарвах.
Имате се една друга – отвърна Ашия, – както и Енкидо, докато не настъпи времето, когато отново ще сме заедно.
Тя ги прегърна поред, като продължаваше да сдържа сълзите си.
Но тогава вратата се отвори и в стаята влезе Енкидо. С едно махване на ръката изкара момичетата от стаята.
Ашия погледна учителя си и тогава за пръв път, откакто бе изпратена в двореца на дама’тингите, заплака.
Енкидо разпери ръце и тя падна в прегръдките му. Той измъкна от робата си мускалче за сълзи. Притисна я силно към себе си и започна да гали косата ѝ с едната си ръка, докато с другата събираше сълзите ѝ.
– Съжалявам, учителю – прошепна тя, когато се наплака.
За пръв път от години някой беше проговорил на глас в стаята за тренировки. Звукът отекна в чувствителните ѝ уши някак не на място, но какво значение имаше вече?
Дори палмата плаче, когато бурята я връхлети – изрекоха пръстите на Енкидо, който ѝ подаде мускалчето. – Сълзите на сестрите по копие на Еверам са още по-ценни заради редкостта, с която се появяват.
Ашия протегна ръка и отблъсна мускалчето.
– Тогава ги задръж завинаги.
Тя наведе очи, неспособна да срещне погледа му.
– Би трябвало да се радвам. Какъв по-добър съпруг от сина на Избавителя би могла да си пожелае една жена? Когато ме доведоха при теб, си помислих, че тази съдба ми е отнета, но сега, когато се изправих отново срещу нея, аз не я желая. Защо ме пратиха тук, щом ще ме дадат на мъжа, който и без това би ме взел? Какъв е смисълът да ми дадеш всички тези умения, щом няма да ги използвам? Ти си моят учител и не искам никой друг.
Енкидо я погледна с тъжни очи.
Имал съм много жени, преди да се отдам на дама’тингите – казаха пръстите му. – Много синове. Много дъщери. Но никой от тях не ме изпълва с такава гордост, колкото ти. Лоялността ти кара сърцето ми да пее.
Тя се притисна към него.
– Асъм може и да ми е съпруг, но ти винаги ще си останеш мой господар.
Евнухът поклати глава.
Не, дете. Заповедта на Избавителя не може да бъде оспорена. Нито аз, нито ти можем да отхвърлим благословията му, а аз няма да посрамя сина на Избавителя, като копнея за нещо, което му принадлежи по право. Ти ще отидеш при Асъм като свободна жена, необвързана с мен.
Ашия се отдръпна и отиде до вратата. Енкидо не я последва.
– Щом вече не си мой учител – каза тя, – значи, не можеш да заповядваш на сърцето ми.
Сватбата бе точно такава, за каквато си бе мечтала като малка, достойна за принц и принцеса на Красия. Сестрите ѝ по копие стояха до нея, докато тя чакаше баща ѝ да я отведе до подножието на Черепния трон в Шарик Хора, където я очакваше Асъм, придружаван от Джаян.
Енкидо също присъстваше като охранител на дамаджата и процесията, макар никой от гостите да не го разбра. Тя и сестрите ѝ познаваха знаците и виждаха леките вълнички, които той оставяше, за да им покаже присъствието си.
Клетвите и церемонията преминаха като в мъгла. По време на пиршеството за невестата и младоженеца бяха осигурени два трона, но Ашия седеше сама, докато чакаше съпругът ѝ да приеме всички подаръци и да разговаря с гостите, придружаван от Асукаджи.
За подготовката на празненството не бяха жалени средства, но великолепните медени торти горчаха в устата на Ашия. Тя копнееше да се върне обратно под земята и да яде обикновен кускус на масата срещу Енкидо.