Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Но ти, първата от шарум’тингите, носиш слава на Еверам в свещената Алагай’шарак.
Той замълча и наведе очи към пода. Въздъхна и вдигна отново глава, срещна погледа ѝ и го задържа.
– Сбърках, като не се съобразих с желанията ти, дживах. Това беше проява на ревност и грях срещу Еверам. Покаях се пред нашия създател, но грехът беше срещу теб. Моля те да приемеш извинението ми.
Ашия стоеше, зашеметена. Извинение? От Асъм, сина на Ахман? Зачуди се дали всъщност не спи и това не е някакъв странен сън.
– Ревност? – попита тя.
– Аз също копнея за правото да се бия през нощта – каза Асъм. – Чест, отказана ми не заради моя пол, а заради цвета на робата ми. Чувствах... горчивина, че една жена получава правото, което е отказано на мен.
– Традициите се променят ежедневно с приближаването на Шарак Ка – каза Ашия. – Избавителят беше ядосан, когато ти забрани да се биеш. Може би когато се върне...
– А ако не се върне? – попита Асъм. – Сега на трона седи твоят баща, но той няма сърцето на воин. Никога няма да позволи на дамаджите да се бият.
– Същото се говореше и за сестрите ми по копие – каза Ашия. – Ако това е, което искаш, то трябва да се помириш с дамаджата, не с мен.
Асъм кимна.
– Може би. Но не знам как да започна. Винаги съм знаел, че Джаян не е достоен да наследи баща ми, но до днес не знаех дали самият аз не съм разочаровал родителите ми.
– Дамаджата ти обеща, че ще наследиш Черепния трон – каза Ашия. – Това не е нещо дребно.
Асъм махна с ръка.
– Безсмислен жест. Ашан е млад. Шарак Ка сигурно ще се разрази и ще отмине, преди Еверам да го призове в Небесата, а аз просто ще наблюдавам от минаретата.
Ашия положи ръка на рамото му. Той се вцепени под докосването ѝ, но не се отдръпна.
– Дамаджата се намира под много по-голямо напрежение, отколкото предполагаш, съпруже. Върви при нея. Тя ще ти покаже пътя към честта.
Асъм протегна едната си ръка и улови нейната, а другата също я отпусна върху рамото ѝ. Беше ред на Ашия да се вцепени. Това бе признак на доверие между онези, които изучаваха шарусахк; така всеки даваше преимущество на другия и възможност за атака.
– Ще направя каквото мога – рече той. – Но първото нещо, което тя ми нареди, бе да се помиря с теб.
Ашия стисна рамото му.
– Не ти счупих ръката, съпруже. Нито ти моята. Това е достатъчна основа, върху която да се гради.
Облечена в новата си роба, Иневера се излегна върху възглавниците си до Черепния трон. Все още скандална по красиянските стандарти, ярката пъстроцветна коприна стряскаше погледите в една култура, в която всяка благоприлична жена носеше черно, бяло или жълто-кафяво.
Но сега тънката коприна беше непрозрачна. Мъжете повече нямаше да могат да се наслаждават на плътта, винаги готова да достави удоволствие на Избавителя. Иневера беше оставила главата си непокрита, но вместо да пада свободно, косата ѝ беше сплетена и вързана със златни ленти, обсипани със скъпоценни камъни.
Тя плъзна поглед по аурите на мъжете, които се бяха събрали в залата. Всичките, включително Ашам, се страхуваха от нея. Той се размърда неспокойно на трона си.
Това също беше добре.
– Шарум ка! – извика пазачът на вратата, когато Джаян влезе с широка крачка, мина покрай дамаджите, изкачи се на четвъртото стъпало и застана срещу Асъм.
До това споразумение бяха стигнали след продължили няколко часа преговори между лагерите им. Четвъртото стъпало бе достатъчно високо, за да може оттам да се дават тихи съвети, но двамата се намираха доста под Ашан и същевременно на едно и също ниво. Заровете бяха предсказали, че по улиците ще се лее кръв, ако някой от двамата застанеше на по-ниско стъпало от другия.
Антуражът на Джаян остана долу, в ниското. Хасик, опозореният шурей евнух на Ахман, сега следваше Джаян по петите като куче пазач. До него стояха кай-шарумът Джурим, който командваше Копията на Избавителя в отсъствието на Шанджат, и полубратята на Джаян, кай’шарумите Ича и Шару, най-големите синове на Ахман от Таладжа и Евералия. Всички бяха седемнайсетгодишни, бяха облекли черното само няколко месеца по-рано, но вече командваха големи отряди от шаруми.
– Шарум ка. – Ашан кимна с уважение на Джаян. Андрахът никога не беше проявявал интерес към първородния син на Иневера, но беше достатъчно умен, за да не позволи на пропастта между тях да се задълбочи. – В какво състояние са защитите на Дара на Еверам?
Джаян се поклони, но това беше проява на обикновена учтивост, която не съдържаше и капка от уважението, което шарум ка трябваше да оказва на своя андрах.