Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Е? — казах няколко минути по-късно.
— Мисля.
— Няма да те пришпорвам.
Малко боксиране със сянката. Малко изометрия в добавка. Небето потъмня още малко и отдясно се появиха няколко звезди.
— А-а, не ми е приятно да ти напомням — казах аз, — но…
Сфинксът изсумтя.
— Все още мисля.
— Май трябваше да ти огранича времето.
— За тая гатанка се полага доста повече мислене.
— Ще ти преча ли, ако полегна?
— Моля.
Опънах се на пясъка, затворих очи и преди да заспя, прошепнах на Фракир да ме пази.
Събудих се с потръпване. Очите ми регистрираха, че е светло, а лицето ми — че подухва вятър. Необходими ми бяха няколко мига, за да осъзная, че е сутрин. Отляво небето просветляваше, отдясно звездите избледняваха. Усетих жажда. И глад.
Потрих очи и се изправих на крака. Открих гребена си и се сресах. Погледнах към сфинкса.
— … И не се спира на едно място — промърмори той.
Прокашлях се. Никаква реакция. Звярът гледаше право през мен. Почудих се дали не бих могъл просто да му се измъкна…
Не. Погледът му се премести върху мен.
— Добро утро — поздравих го жизнерадостно аз.
Последва кратко скръцване със зъби.
— Добре — казах аз, — ти мисли доста повече от мен. Ако все още не си сетил, не виждам защо да продължавам играта.
— Не ми харесва твоята гатанка — каза най-сетне сфинксът.
— Съжалявам.
— Какъв е отговорът?
— Предаваш ли се?
— Налага ми се. Какъв е отговорът?
— Чакай сега — казах. — Всичко по реда си. Трябва първо да ми кажеш отговора на твоята гатанка, преди да чуеш моя отговор.
— Има известна доза справедливост в това. Добре де — Владението на Четирите Свята.
— Какво?
— Това е отговорът. Владението на Четирите Свята.
Спомних си думите на Мелман.
— И защо? — попитах.
— Защото лежи на кръстопътя между Световете на Четирите Елемента, където се издига от земята сред пламъци, а ветровете и водите го връхлитат.
— А извисяването над всички неща?
— То може да бъде отнесено до гледката, откриваща се от това място, или до имперските концепции на неговия владетел. Или пък и до двете едновременно.
— Кой е неговият господар?
— Не знам, пък и това няма пряко отношение към отговора.
— И все пак, откъде успя да научиш тая гатанка?
— От един пътешественик, преди няколко месеца.
— И защо избра да ми зададеш точно нея измежду всички други, които знаеш?
— Не можах да я разгадая, значи трябва да е добра.
— Какво стана с пътешественика?
— Тръгна си неизяден. Беше познал отговора на моята гатанка.
— Как се казваше?
— Не ми каза.
— Моля те, опиши ми го.
— Не мога, добре се беше омотал.
— Нищо повече ли не ти каза за Владението на Четирите Свята?
— Не.
— Ами добре — казах аз. — Смятам и аз да последвам примера му, като си тръгна.
Обърнах му гръб и се насочих към насипа отдясно.
— Чакай!
— Какво? — попитах аз.
— Твоята гатанка — заяви сфинксът. — Аз ти казах моя отговор. Сега ти трябва да ми кажеш кое е това нещо, което е зелено и червено и не се спира на едно място.
Сведох поглед и затърсих с очи. Ха така, беше си все на същото място — камъкът с формата на гиричка. Направих няколко крачки и застанах до него.
— Жаба от Кюизинарт.
— Какво?
Мускулите на рамената му се стегнаха, очите му се присвиха, а множеството му зъби станаха повече от очевидни. Прошепнах няколко думи на Фракир и усетих как тя се размърда, докато аз се навеждах, за да хвана камъка в дясната си ръка.
— Такива ми ти работи — казах аз, изправяйки се. — Въпрос на визуално възприятие…
— Тая гатанка намирисва! — заяви сфинксът.
Направих две бързи движения пред себе си с показалеца на лявата си ръка.
— Какво правиш? — попита съществото.