Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Очертавам линии от ушите до очите ти — казах аз.
В този миг Фракир стана видима, плъзна се от китката в ръката ми и се заплете около пръстите ми. Очите на сфинкса се заковаха в нея. Единият й край се провеси и се заизвива от края на протегнатата ми ръка, после започна да изсветлява и накрая грейна като нажежена сребърна жичка.
— Мисля, че резултатът е хикс — казах аз. — Ти какво ще кажеш?
Сфинксът облиза устни.
— Да — каза накрая той с въздишка. — Като че ли си прав.
— В такъв случай ти желая приятен ден — казах аз.
— Да. Жалко. Ами добре. Приятен и на теб. Но преди да си тръгнеш, дали бих могъл да узная името ти — просто заради протокола?
— Защо не? — казах. — Аз съм Мерлин от Хаос.
— О-о — каза сфинксът, — в такъв случай сигурно някой щеше да дойде, за да отмъсти за теб.
— Не е изключено.
— Значи хиксът наистина е най-доброто решение. Тръгвай.
Отстъпих още малко назад, преди да се обърна и да тръгна към насипа отдясно. Останах нащрек, докато се измъкна, но никой не хукна да ме преследва.
Затичах се. Бях жаден и гладен, но хич не ми се искаше да си устройвам закуска на това неуютно, скалисто място, под това лимонено небе. Фракир отново съедини краищата си и изчезна. Започнах да поемам дълбоко въздух, докато се отдалечавах, обърнал гръб на изгрялото слънце.
Вятър в косата ми, прах в очите… Насочвам се към група от валчести камъни, минавам между тях. Небето, което се вижда между сенките на камъните, става зеленикаво. Измъквам се, стъпвам на по-мека почва, в далечината нещо проблясва, няколко облака се появяват отляво.
Поддържам равномерно темпо, достигам до малка стръмнина, изкачвам я, спускам се от другата й страна, покрита с полюшващи се редки треви. В далечината горичка от дървета, сякаш покрити с парцали… Насочвам се към тях и подплашвам някакво животинче с оранжева козина, което се шмугва на подскоци вляво. Мигове по-късно край мен се стрелва тъмна птица, надава плачлив крясък и изчезва в същата посока. Аз продължавам да бягам, а небето да се смрачава.
Небето е зелено, тревите, също зелени, стават по-жилави… Вятърът напира на неравномерни тласъци… Дърветата се приближават… От техните клони се дочува песен… Облаците се понасят напред…
Мускулите ми не са вече така вдървени, усещам как възвръщат познатата си гъвкавост… Минавам край първото дърво, под краката ми са нападали продълговати листа… Космати, оголени дънери… Утъпканият път, който следвам, се превръща в пътечка, по нея забелязвам странни следи от нечии крака… Тя пропада, извива се, разширява се, после пак се стеснява… Почвата се издига от двете ми страни… Дърветата издават звуци като от контрабас… Късчетата небе, които се виждат между листата им, имат тюркоазен цвят… Продълговати облаци се вият напред като сребърни реки… По стените на пътеката се появяват малки купчинки от сини цветчета… Стените стават по-високи, надвишават главата ми… Пътят е вече каменист… Продължавам да бягам…
Моята пътека се разширява, разширява се и се спуска плавно надолу… Подушвам водата още преди да съм успял да я видя или чуя… Сега внимателно между камъните… Тук мъничко по-бавно… Обръщам се и виждам течението с високи, скалисти брегове от двете му страни и по метър или два брегова ивица до стените на склона…
Още по-бавно край бълбукащата, искряща вода… Следвам извивките на реката… Чупки, завои, дървета, високо над главата ми, корени са пробили стената отдясно, сиви и жълти сипеи покрай люспестата почва…
Брегът се разширява, стените стават по-ниски… Повече пясък и няколко камъка под краката ми… По-ниски, още по-ниски… До главата ми, до раменете… Нова извивка на пътя, насипът се снижава… До кръста… Дървета със зелени листа навсякъде около мен, синьо небе, встрани отдясно утъпкана пътека… Изкачвам се по насипа, тръгвам по нея…
Дървета и храсти, птичи песни и свеж ветрец… Поглъщам жадно въздуха, закрачвам по-широко… Минавам по дървен мост, стъпките ми отекват, под мен буйната река се е превърнала в поточе… Дънерите на дърветата, израсли до студените му води, са покрити с мъх… Отдясно се появява ниска каменна стена… Пред мен изтрополява кола…
Диви цветя от двете ми страни… Отеква далечен смях… Изцвилване на кон… Изскърцва колелото на каруца… Свървам вляво… Пътят се разширява… Сенки и слънчеви лъчи, сенки и слънчеви лъчи… Пъстри петна, пъстри петна… Отляво река, вече по-широка, водите й проблясват… Върхът на близкия хълм е замъглен от пушек…