![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Лицето и гласът на оракула до мен се променяха, докато „те“ бяха призовавани; мъже и жени, предимно старци или на средна възраст. Сенките им танцуваха по лицето ѝ с потрепването на огъня.
Понякога не ви ли се струва, че виждате неща в огъня? — Ехото на тихия ѝ глас се върна при мен — тъничък и детски.
Докато слушах, усетих как космите по тила ми настръхват, и за първи път разбрах какво бе довело Исмаил тук, въпреки риска да бъде заловен и отново поробен. Не приятелство, не любовта, не и преданост към другарите му, а власт.
Но каква цена си готов да платиш за властта да предсказваш бъдещето? Явно всякаква, като гледах възхитените лица на хората. Той се беше върнал за Маргарет.
Продължиха така още известно време. Не знаех колко дълго ще действа дрогата, но виждах, че някои лягат по земята и заспиват; други се оттегляха тихо в мрака на колибите и след време останахме почти сами. Около огъня имаше малцина, все мъже.
Всички бяха тихи и по увереното им поведението съдех, че са свикнали да вдъхват респект, поне сред робите. Те стояха на групичка и наблюдаваха случващото се, докато накрая последният, явно водачът, пристъпи напред.
— Те свършиха — каза на Исмаил и кимна към спящите форми около огъня. — Сега ти питай.
На лицето на Исмаил имаше само лека усмивка и все пак ми се стори нервен. Вероятно от близостта на другите мъже. В тях като че ли нямаше нищо заплашително, но изглеждаха сериозни и съсредоточени — не в Маргарет, а в Исмаил.
Най-сетне той кимна и се обърна към нея. По време на паузата лицето ѝ беше станало безизразно и пусто.
— Буаса — каза ѝ той. — Ела, Буаса.
Неволно се отдръпнах възможно най-далече на пейката, без да падна в огъня. Който и да беше Буаса — дойде веднага.
— Чувам. — Гласът беше дълбок като на Исмаил и би трябвало да е приятен. Но не беше. Един от мъжете отстъпи неволно назад.
Исмаил стоеше сам; другите се отдръпнаха от него като от зараза.
— Кажи ми каквото искам да знам, Буаса.
Главата на Маргарет се наклони леко, в светлосините ѝ очи проблесна веселие.
— Какво искаш да знаеш? — каза дълбокият глас леко троснато. — И защо? Ти ще идеш, каквото и да ти кажа.
Леката усмивка на лицето на Исмаил бе като ехо на усмивката на Буаса.
— Така е — каза тихо. — Но те… — Кимна към придружителите си, без да сваля очи от лицето. — Ще дойдат ли с мен?
— Може — отвърна дълбокият глас. Изсмя се доста неприятно. — Личинката умира след три дни. Няма защо да стоят тук. Само това ли искаш от мен? — Без да чака отговор, Буаса се прозя широко и от нежната уста на Маргарет се чу силно оригване.
Тя затвори устни и очите ѝ пак опустяха, но мъжете не забелязваха. Започнаха да разговарят оживено и Исмаил ги усмири, като ме погледна многозначително. Те замлъкнаха и се отдалечиха, но продължиха да мърморят и се озъртаха към мен.
Исмаил затвори очи, когато последният напусна поляната и раменете му увиснаха. Аз самата бях доста изтощена.
— Какво… — започнах и спрях. Отвъд огъня един мъж излизаше от полето със захарна тръстика. Беше Джейми, висок колкото стръковете. Гаснещият огън покриваше ризата му с червени като косата му петна.
Той вдигна пръст към устните си и аз кимнах. Събрах крака под себе си и хванах лекьосаната си пола. Можех да скоча покрай огъня и да стигна до него, преди Исмаил да ме е стигнал. Но Маргарет?
Поколебах се и се обърнах да я погледна. Видях, че лицето ѝ отново оживява. Беше озарено, нетърпеливо, устните се отвориха и сияещите очи се присвиха така, че изглеждаха леко скосени, докато се взираха над огъня.
— Татко? — чух гласа на Бриана до себе си.
Космите по ръцете ми настръхнаха. Това беше гласът на Бриана, лицето на Бриана, сините очи бяха потъмнели и скосени от нетърпение.
— Бри? — прошепнах и лицето се обърна към мен.
— Мамо — каза гласът на дъщеря ми от гърлото на оракула.
— Бриана — каза Джейми и тя се обърна рязко към него.
— Татко. Знаех си, че си ти. Сънувала съм те.
Лицето на Джейми беше пребледняло от шок. Видях устните му да оформят думата „Господи“ и той инстинктивно се прекръсти.
— Не позволявай на мама да тръгва сама — каза гласът уверено. — Тръгни с нея. Аз ще те опазя.
Не се чуваше нищо друго освен пращенето на огъня. Исмаил стоеше като омагьосан и се взираше в жената до мен. После тя заговори отново, с мекия и леко дрезгав глас на Бриана: