Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
На земята, близо до мен, мернах камък с размерите на малка гиричка. Две непринудени крачки, без да спирам да махам с ръце и той се озова зад десния ми крак.
Съществото се прокашля.
— Готов ли си? — попита то.
— Не — казах аз. — Но съм сигурен, че това няма да те спре.
— Имаш право.
Прищя ми се, съвсем неуместно, да се прозина. Така и направих.
— Явно ти липсва нужният спортен дух — отбеляза сфинксът. — Както и да е. „Сред огън се надигам от земята. Вятърът ме връхлита, водите се плискат срещу мен. Скоро ще бъда над всички неща.“
Аз зачаках. Мина около минута.
— Е? — каза накрая сфинксът.
— Е какво?
— Знаеш ли отговора?
— Кой отговор?
— На гатанката, естествено.
— Нали точно затова чакам. Не чух никакъв въпрос, само няколко твърдения. Не мога да отговоря на въпроса, без да знам какъв е той?
— Но тази форма се е утвърдила през вековете. Въпросът е вплетен в контекста. Той очевидно е — „Какъв съм аз?“
— Но би могъл също така да бъде — „Кой е погребан в пирамидата на Грант?“ Хайде, от мен да мине. Що е то, значи? Фениксът, разбира се — с гнездо на земята, издигащ се сред пламъци, борещ се с ветровете и дъжда, за да се издигне на огромна височина…
— Не позна.
Сфинксът се ухили и се размърда.
— Чакай — казах аз. — Как да не съм познал? Всичко пасва. Отговорът ми може да не е този, който очакваш, но иначе пасва на всички изисквания.
Съществото поклати глава.
— В случая аз решавам кое пасва и кое не. Това е положението.
— Тогава играеш нечестно.
— Не е вярно!
— Каква ще бъде една бутилка, ако изпия половината от съдържанието й — наполовина пълна или наполовина празна?
— И двете едновременно.
— Точно така. И в нашия случай е така. Ако верните отговори са повече от един, трябва да приемем всеки от тях, без значение колко точно са те.
— Подобно тълкувание не ми допада — заяви сфинксът. — То внася неясноти в материята. Така би могла да се опорочи самата идея на гатанките.
— Вината няма да е моя — казах аз и скръстих ръце.
— Иначе въпросът, който повдигаш, е доста интересен.
Аз кимнах ентусиазирано.
— И все пак верният отговор трябва да е само един.
Свих рамене.
— Светът, в който живеем, далеч не е съвършен — подхвърлих след това.
— Хм.
— Какво ще кажеш да обявим реми — предложих аз. — Никой не печели и никой не губи.
— Идеята не ми допада от естетическа гледна точка.
— В доста други игри я приемат за разумно решение.
— Освен това, взех лекичко да огладнявам.
— Истината изплува на повърхността.
— Но не съм играл нечестно. Аз служа на истината, по свой си начин. Ти спомена, че едно реми би решило проблема.
— Правилно. Радвам се, че и ти…
— Нека все пак да се опитаме да избегнем ремито. Да чуем твоята гатанка.
— Това е глупаво — казах аз. — Не знам никакви гатанки.
— В такъв случай, няма да е зле бързо да измислиш някоя. Защото само това би ти спасило кожата. Иначе ще се считам за победител.
Размахах отново ръце и клекнах няколко пъти. В тялото ми сякаш пламна огън, но заедно с него дойде и приливът на сили.
— Добре — казах. — Дадено. Минутка само.
Какво, по дяволите…
— Кое е онова зелено и червено нещо, което не се спира на едно място?
Сфинксът премигна два пъти и след това повдигна едната си вежда. През последвалата пауза направих още няколко дихателни упражнения и потичах на място. Огънят утихна, главата ми се прочисти, пулсът ми се нормализира…