Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Добре — каза той на висок глас. — Да, Джулия дойде при мен, както вече ми беше казано, и аз я научих на някои неща — не от тия, на които бих я научил дори преди година, а на фрагменти от някои нови неща, които аз самият бях научил съвсем наскоро. Беше ми казано да я подготвя по този начин.
— Кой ти го каза? Назови името на учителя си.
Той направи гримаса.
— Не беше тъй глупав, че да ми каже името си — каза Мелман, — за да мога след това да търся някаква власт над него. Също като теб, той не е човек, а същество от друго измерение.
— Той ли ти даде картината на дървото?
Мелман кимна.
— Да, и ме заведе до всеки от десетте сефирота. Там магията беше реална. Набирах сили.
— А Картите? И те ли са негово дело? Той ли ти нареди да й ги дадеш?
— Не знам нищо за никакви карти — отговори ми Мелман.
— Ето! — изкрещях аз, измъкнах ги изпод наметалото си, разтворих ги във ветрило като фокусник и се приближих до него.
— Никога преди не съм ги виждал — каза той.
Почвата продължаваше да се разпада около нас. Преместихме се по-близо до центъра.
— Ти ли изпрати съществото, което я разкъса?
Мелман тръсна отчаяно глава.
— Не съм. Знаех, че тя ще умре, защото той ми бе казал, че това ще те доведе при мен. Каза ми също, че един звяр от Нетцах ще я умъртви, но аз така и не го видях. Нямам пръст в неговото заклинание.
— А защо той искаше да се срещнеш с мен и да ме доведеш тук?
Мелман се изсмя неистово.
— Защо? — повтори. — За да те убия, естествено. Каза ми, че ако успея да те принеса в жертва на това място, ще приема твоята сила. Каза ми, че ти си Мерлин, син на Ада и Хаоса, и че аз ще стана най-великия маг, ако успея да те убия тук.
Нашият свят вече беше широк двайсетина метра в най-добрия случай, а скоростта на разпадането му непрекъснато се увеличаваше.
— Така ли е? — попита той. — Щях ли да получа силата ти, ако бях успял?
— Силата е като парите — казах аз. — Ако знае как, човек би могъл да се добере до тях и тогава те стават единственото нещо, което той иска от живота. Та на въпроса. Дали щеше да получиш силата ми? Едва ли.
— Говоря за смисъла на живота. Знаеш това.
Поклатих глава.
— Само глупаците мислят, че животът има само един-единствен смисъл — казах аз. — Достатъчно по въпроса! Опиши ми своя учител.
— Така и не го видях.
— Какво?
— Искам да кажа, че съм го виждал, но не знам как изглежда. Винаги носеше качулка и черно платнено яке. И ръкавици. Не знам дори от коя раса беше.
— Как се срещнахте?
— Той се появи един ден в ателието ми. Аз просто се обърнах, а той беше вече там. Предложи ми сила, каза, че ще ме научи на някои неща, ако му служа.
— А ти как разбра, че би могъл да го направи?
— Той ме взе със себе си на пътешествие из места, които не са част от тоя свят.
— Ясно.
Островът на нашето съществуване сега бе приблизително с размерите на голяма стая. Гласовете във вихъра бяха подигравателни, след това изпълнени със съчувствие, изплашени, тъжни и гневни. Почвата под краката ни се тресеше непрестанно. Светлината беше все така зловеща. Част от мен ме съветваше да убия Мелман на мига, но всъщност не той бе отнел живота на Джулия…
— А твоят учител каза ли ти защо иска смъртта ми? — попитах аз.
Мелман облиза устни и погледна отново към напредващия Хаос.
— Каза, че си негов враг — обясни той, — но не и защо точно. Каза също, че това щяло да се случи днес, защото така трябвало.
— Защо точно днес?
Мелман се усмихна леко.
— Предполагам, че заради Валпургиевата нощ — отвърна той, — макар той да не е споменавал нещо подобно.
— Това ли е всичко? — казах аз. — Не ти ли каза откъде идва?
— Веднъж промърмори нещо за някакво Владение на Четирите Свята и аз останах с впечатлението, че му придава особено значение.
— Не ти ли хрумна, че той може би просто те използва?