Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Дейзи се разрева.
— Олга, милинка, какво става? — попита Йосиф.
— Тя е родила! — отговори Олга.
— Мама му стара — промърмори Лев.
— Кой е родил? — поиска да разбере Йосиф.
— Пачаврата на Лев. Онази, която видяхме в парка. Марга.
Йосиф пламна.
— Певицата от_ Монте Карло_? И тя е родила дете от Лев?
Олга кимна и захлипа.
— Кучи сине — подхвана Йосиф.
— Нека всички опитаме да се успокоим — предложи Лев.
Йосиф се изправи.
— За Бога, мислех си, че съм ти дал урок.
Лев избута стола си назад и се изправи. Отдалечи се от Йосиф, протегнал отбранително ръце.
— Успокой се, Йосиф, просто се успокой.
— Не смей да ми казваш да се успокоя — отвърна Вялов. С изненадваща пъргавина той пристъпи напред и замахна с месестия си юмрук. Лев не беше достатъчно бърз и ударът се стовари високо върху скулата му. Адски го заболя и той залитна назад.
Олга грабна разплаканото дете и отстъпи към вратата.
— Престанете! — извика тя.
Йосиф замахна с лявата ръка.
Лев отдавна не беше участвал в бой, но беше израснал в петербургските бедняшки квартали и рефлексите му още действаха. Блокира удара на Йосиф, приближи се към него и почна да го удря в корема с две ръце. Йосиф издиша със свистене. После Лев почна да го налага в лицето с къси удари в носа, устата и очите.
Йосиф беше як мъж, побойник, обаче хората се бояха прекалено много от него и не му отвръщаха. Така че той отдавна не се беше защитавал. Олюля се и вдигна ръце в безуспешен опит да се предпази от ударите на Лев.
Уличните инстинкти на Лев не му даваха да спре, докато противникът му стои на краката си, и той продължи да бие Йосиф по лицето и по тялото, докато старият не се прекатури през един стол и не падна на килима.
Лена, майката на Олга, се втурна в трапезарията, изпищя и коленичи до мъжа си. Полина и готвачката уплашени застанаха на кухненския праг. Лицето на Йосиф беше наранено и кървеше, но той се надигна на лакът и избута Лена. Помъчи се да стане, ала извика и падна отново.
Кожата му посивя и той спря да диша.
— Иисусе Христе — продума Лев.
— Йосифе, Йосифе, отвори очи! — заизвива Лена.
Лев попипа гърдите му. Сърцето не биеше. Хвана китката му, но и там не долови пулс.
„Сега вече съм в беда“, рече си той.
Изправи се и нареди:
— Полина, повикай линейка.
Бавачката излезе и грабна телефона.
Лев се взираше в тялото. Налагаше му се бързо да вземе важно решение. Да остане тук, да твърди, че е невинен, да се престори на опечален и да опита да се измъкне? Не. Шансовете му бяха прекалено малки.
Трябваше да замине.
Изтича горе и съблече ризата си. Беше се върнал от войната с много злато, натрупано от продажбата на уиски на казаците. Обърна го в малко над пет хиляди долара, натъпка банкнотите в колан за носене на пари и го залепи отдолу на едно чекмедже. Сега препаса колана и отново облече ризата и сакото си.
Отгоре облече палто. Върху гардероба му, в една стара платнена торба, лежеше неговият офицерски полуавтоматичен Колт, калибър 45, модел от 1911 година. Натика го в джоба на палтото. Метна в торбата кутия с патрони и някакво бельо и слезе.
В трапезарията, Лена беше подложила възглавница под главата на Йосиф, но той изглеждаше съвършено мъртъв. Олга говореше по телефона.
— Побързайте, моля ви, мисля, че той ще умре!
„Закъсняла си, милинка“, помисли Лев.
— Линейката ще се забави — рече той. — Отивам да доведа доктор Шуорц.
Никой не го попита защо носи торба.
Влезе в гаража и запали Пакарда на Йосиф. Излезе от имота и тръгна на север.
Нямаше да доведе доктор Шуорц.
Отправи се към Канада.
II
Лев шофираше бързо. Когато северните предградия на Бъфало останаха зад него, той се помъчи да прецени с колко време разполага. Екипът от линейката несъмнено щеше да се обади на полицията. Щом полицаите пристигнеха, щяха да установят, че Йосиф Вялов е умрял при юмручен бой. Олга нямаше да се поколебае да им съобщи кой е повалил баща й — и да не беше мразила Лев досега, вече щеше да го ненавижда. И от този момент щеше да започне издирването на Лев за убийство.
Обикновено в гаража на Вялов имаше три коли: неговият Пакард, Форд модел Т на Лев и един син Хъдсън, ползван от биячите на Йосиф. На ченгетата нямаше да им отнеме много време да заключат, че Лев е заминал с колата на Вялов. Той изчисли, че до един час ще почнат да я търсят.