Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз не мога да работя! Никога не съм се обучавала за нищо. Какво бих могла да правя?
— О, чуй ме, можеш да станеш продавачка в универсален магазин, можеш да работиш във фабрика…
Той не говореше сериозно и Олга го знаеше.
— Не говори глупости — тросна се тя.
— Тогава остава само една възможност — рече той и се пресегна да я докосне.
Тя се дръпна.
— Защо те е грижа какво ще стане с мен?
— Ти си ми жена.
Тя го изгледа особено.
Лев се постара да докара най-искреното си изражение.
— Знам, че се отнасях зле с теб, но някога ние се обичахме. Олга издаде презрителен гърлен звук.
— И имаме дъщеря, за която да се тревожим.
— Но ти ще идеш в затвора.
— Не и ако ти кажеш истината.
— Какво искаш да кажеш?
— Олга, ти видя какво стана. Баща ти ме нападна. Погледни лицето ми — тази синина на окото го доказва. Трябваше да отвърна. Сигурно сърцето му е било слабо. Може да е боледувал от известно време — това би обяснило защо не успя да се приготви за забраната на алкохола. Във всеки случай, той беше убит от усилието да ме нападне, а не от няколкото удара, които му нанесох при самозащита. Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш истината на полицията.
— Аз вече им казах, че ти си го убил.
Лев се окуражи — бележеше напредък.
— Няма нищо — увери я той. — Ти си направила това изявление, поразена от мъката. Сега, когато си по-спокойна, си даваш сметка, че смъртта на баща ти беше един ужасен инцидент, предизвикан от разклатеното му здраве и от неговото гневно избухване.
— И те ще ми повярват ли?
— Съдебните заседатели биха ти повярвали. Но ако аз наема добър адвокат, дори няма да се стигне до съдебен процес. И как би могло, щом единствената свидетелка се кълне, че това не е убийство?
— Не знам — отговори Олга и смени темата. — Как ще се сдобиеш с алкохола?
— Лесно. Не се тревожи за това.
Тя се извърна в стола си, за да е лице в лице с него.
— Не ти вярвам. Казваш всичко това, само за да ме накараш да променя показанията си.
— Облечи си палтото и ще ти покажа нещо.
Моментът беше напрегнат. Тръгнеше ли, беше негова.
След малко Олга се изправи.
Лев затаи победоносната си усмивка.
Излязоха от стаята. На улицата, той отвори задните врати на фургона.
Олга дълго мълча. После попита:
— „Канадиън клъб“?
Лев забеляза, че тонът й е променен. Сега звучеше практично. Чувствата бяха избледнели.
— Сто кашона — уточни той. — Купих го по три долара бутилката. Тук мога да му взема по десет, че и повече, ако продаваме на чаша.
— Трябва да го обмисля.
Това беше добър знак. Олга беше готова да приеме, но не искаше да прибързва с нищо.
— Разбирам, обаче нямаме време. Аз съм обявен за издирване, при това имам камион, пълен с нелегално уиски, и твоето решение ми е нужно веднага. Съжалявам, че те притискам, но сама виждаш, че нямам избор.
Олга кимна умислено, но нищо не каза.
— Ако ми откажеш — продължи Лев, — ще продам пиячката, ще прибера печалбата и ще изчезна. Тогава ти оставаш сама. Ще ти пожелая късмет и ще се сбогуваме завинаги, без лоши чувства. Бих те разбрал.
— А ако кажа да?
— Отиваме веднага в полицията.
Последва дълго мълчание. Най-сетне Олга кимна.
— Добре тогава.
Лев се обърна, за да скрие лицето си. „Ти успя“, рече си той. „Седеше с нея в една стая с трупа на баща й и успя да си я върнеш. Куче такова.“
IV
— Трябва да си сложа шапката — рече Олга. — А на тебе ти трябва чиста риза. Нали искаме да създадем благоприятно впечатление.
Добре. Значи наистина беше на негова страна.
Върнаха се в къщата и се приготвиха. Докато чакаше Олга, Лев позвъни в Бъфало Адвъртайзър и поиска да говори с редактора Питър Хойл. Секретарката попита по каква работа го търси.
— Предайте му, че аз съм онзи, когото издирват за убийството на Вялов.
След миг се чу лаещ глас.
— Хойл на телефона. Кой се обажда?
— Лев Пешков, зетят на Вялов.
— Къде сте?