Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко пъти беше пътувал с Марга до Канада. До Торонто имаше само сто мили, три часа път с бърза кола. Двамата обичаха да се регистрират в някой хотел като господин и госпожа Питърс и да се разхождат нагиздени из града, без да се тревожат, че може да ги види някой, който ще каже на Йосиф Вялов. Лев нямаше американски паспорт, но знаеше няколко места, където няма гранични постове.
По пладне пристигна в Торонто и отседна в един тих хотел.
В кафенето си поръча сандвич и поседя малко да обмисли в какво положение се намира. Издирваха го за убийство. Нямаше дом и не можеше да посети нито едно от двете си семейства, без да рискува да го арестуват. Може би никога повече нямаше да види децата си. Разполагаше с пет хиляди долара в колана и с крадена кола.
Отново си спомни как се беше хвалил на брат си преди десет месеца. Какво би си помислил сега Григорий?
Изяде сандвича и тръгна безцелно из центъра на града. Чувстваше се потиснат. Влезе в един магазин за алкохол и купи бутилка водка, която да отнесе в хотелската си стая. Може би тази вечер просто щеше да се напие. Забеляза, че ръженото уиски е по четири долара бутилката. В Бъфало струваше десет, ако изобщо намериш; в Ню Йорк вървеше по петнадесет или двадесет долара. Знаеше това, понеже се беше мъчил да купува незаконен алкохол за нощните клубове.
Върна се в хотела и си взе лед. Стаята му беше прашна, с овехтели мебели и изглед към задните дворове оттатък редица евтини магазини. Докато навън падаше ранната северна нощ, Лев се почувства по-зле от когато и да било. Замисли се дали да не излезе да си доведе някое момиче, но някак нямаше сърце и за това. Дали щеше да бяга от всяко място, където живееше? Избяга от Петроград заради убития полицай, напусна Абъроуен буквално една стъпка преди хората, които беше измамил на карти, да го заловят, сега беше беглец от Бъфало.
Трябваше да направи нещо за Пакарда. Полицията в Бъфало можеше да прати в Торонто описание по телеграфа. Трябваше или да смени номерата, или да смени колата. Просто не можеше да събере сили.
Олга навярно се радваше, че се е отървала от него. Наследството щеше да остане изцяло за нея. Ала стойността на империята на Вялов намаляваше с всеки изминал ден.
Питаше се дали може да вземе Марга и малкия Грегъри в Канада. Дали изобщо Марга би пожелала да дойде? Америка беше нейната мечта, както беше и на Лев. Певиците по нощните клубове не мечтаеха за Канада. Би последвала Лев в Ню Йорк или Калифорния, но не и в Торонто.
Децата щяха да му липсват. Той се просълзи при мисълта, че Дейзи ще порасне без него. Още нямаше четири години — може би изобщо щеше да го забрави. В най-добрия случай щеше да й остане смътен спомен. Нямаше да помни най-големия сандвич в света.
След третата чаша му дойде наум, че е окаяна жертва на несправедливост. Той нямаше намерение да убива тъста си. Йосиф удари пръв. И без това не Лев го уби — той умря от някакъв пристъп или сърдечен удар. Всъщност това беше само лош късмет. Но никой нямаше да повярва. Олга беше единствената свидетелка, а тя щеше да иска отмъщение.
Лев си сипа още водка и легна. „Всички да вървят по дяволите“, рече си той.
Докато се унасяше в неспокоен пиянски сън, си спомни бутилките на витрината: там пишеше „Канадиън клъб, 4 долара“. Знаеше, че това е нещо важно, но в момента не можеше да го схване.
Щом се събуди на следващата сутрин, устата му бе пресъхнала и имаше главоболие, но знаеше, че „Канадиън клъб“ по четири долара бутилката може да бъде спасението му.
Изплакна чашата си за уиски и изпи разтопения лед на дъното на кофичката. При третата чаша имаше план.
Портокалов сок, кафе и аспирин и се чувстваше по-добре. Замисли се за опасностите. Никога обаче не беше допускал рисковете да го плашат. „Ако правех така“, рече си той, „щях да бъда брат си.“
Пред плана му имаше само една голяма трудност. Той зависеше от помирението с Олга.
Отиде с колата до един непретенциозен квартал и влезе в евтина закусвалня, където предлагаха закуски на работниците. Седна на масата до неколцина души с вид на бояджии и каза:
— Налага ми се да заменя колата си за камион. Познавате ли някой, който да се интересува?
Един от мъжете го попита: