Крахът на титаните [bg]

— Не споделям твоята увереност.

Гас не искаше да спори с бащата на Роза, но беше страстно ангажиран с Обществото на народите.

— Не казвам, че никога няма да има друга война — помирително рече той. — Но мисля, че войните ще са по-малко и по-кратки, а агресорите ще печелят по-малко придобивки.

— А аз мисля, че може и да си прав. Но много гласоподаватели казват: „Светът не ме интересува — интересува ме само Америка. Има ли опасност ние да се превърнем в световен полицай?“. Това е разумен въпрос.

Гас с труд прикриваше гнева си. Обществото на народите беше най-голямата надежда за мир, предлагана някога на човешкия род, а съществуваше опасност то да се роди мъртво заради подобни тесногръди дребнавости.

— Съветът на Обществото — рече той — трябва да взема единодушни решения, следователно Съединените щати никога няма да се озоват въвлечени във война против своята воля.

— Все пак, няма смисъл от Обществото, ако то не е готово да воюва.

Такива бяха противниците на Обществото — първо се оплакваха, че то ще воюва, след това се оплакваха, че няма да воюва.

— Тези проблеми са незначителни в сравнение със смъртта на милиони хора! — възрази Гас.

Доктор Хелман сви рамене. Беше прекалено любезен, та да влиза в спорове с такъв пламенен опонент.

— Във всеки случай, знам, че международният договор изисква одобрението на две трети от сената.

— А точно сега нямаме и половината гласове — мрачно отговори Гас.

Роза, която отразяваше този проблем, каза:

— Аз броя четиридесет гласа за, включително и Вашия, сенатор Дюър. Четиридесет и трима се въздържат, осем са непоклатимо против и петима не са решили.

— И какво ще прави президентът? — обърна се сенатор Дюър към сина си.

— Ще се обърне към народа през главите на политиците. Планира едно пътуване от десет хиляди мили из цялата страна. За четири седмици ще изнесе над петдесет речи.

— Този график е същинско наказание. Президентът е на шестдесет и две години и има високо кръвно налягане.

Имаше нещо пакостливо у доктор Хелман. Всичко, което казваше, беше предизвикателно. Очевидно имаше нужда да провери колко струва кандидатът за ръката на дъщеря му. Гас отговори:

— Но в края на обиколката президентът ще е обяснил на американския народ, че светът се нуждае от Обществото на народите, за да е сигурно, че повече няма да водим война като тази, която току-що завърши.

— Моля се да си прав.

— Ако трябва сложните политически въпроси да се обясняват на обикновените хора, няма по-добър от Уилсън.

С десерта сервираха шампанско.

— Преди да започнем, бих искал да кажа нещо — рече Гас. Родителите му се учудиха, понеже той никога не произнасяше речи. — Доктор Хелман, госпожо Хелман, вие знаете, че обичам дъщеря ви, която е най-прекрасното момиче на света. Старомодно е, но бих искал да помоля за вашето разрешение — тук Гас извади от джоба си кожена кутийка — за вашето разрешение да й предложа този годежен пръстен.