Крахът на титаните [bg]

Гас направо се поболяваше от тревога. Не само защото неговият приятел и наставник беше болен. Заложено беше нещо по-голямо. Бъдещето на Америка и на света зависеше от следващите няколко седмици. Само личната отдаденост на Уилсън можеше да спаси Обществото на народите от неговите противници с ограничени умове.

След вечеря Гас отиде в спалното купе на Роза. Тя беше единствената дама сред репортерите и разполагаше със свое купе. Беше почти толкова запалена по Обществото, колкото Гас, но сега рече:

— Трудно е да намери човек какво положително да каже за днешния ден.

Полежаха на леглото й, целуваха се и се галеха, после си пожелаха лека нощ и се разделиха. Сватбата им беше насрочена за октомври, след президентската обиколка. Гас би желал това да стане по-скоро, но родителите искаха време за подготовка. Пък и майката на Гас беше промърморила мрачно нещо относно това, че е непристойно да се бърза, затова той се предаде.

Уилсън се стараеше да подобри речта си и тракаше по старата пишеща машина Ъндъруд, докато безкрайните равнини на Средния Запад се изнизваха край прозорците на влака. През следващите няколко дни се представи по-добре. Гас му предложи да опита да представи мирния договор като важен за всеки град. Така в Сейнт Луис Уилсън каза на деловите хора, че договорът е необходим за оживяването на световната търговия. В Омаха обясни, че без договора светът ще прилича на община с неуредени поземлени права, където всеки стопанин седи на оградата с пушка в ръка. Вместо да дава дълги обяснения, Уилсън печелеше с изразяване на основните положения на договора с прости изречения.

Освен това Гас предложи на президента да се обърне към чувствата на хората. „Не става дума само за политиката“, рече той, „а за чувствата, които те изпитват към своята родина.“ В Кълъмбъс Уилсън говори за момчетата в униформа. В Сиукс Фолс каза, че иска да възмезди загубата на майките, чиито синове са загинали на бойното поле. Президентът рядко изпадаше до цинизъм, но в Канзас сити, града на жлъчния сенатор Рийд, той сравни своите опоненти с болшевиките. И отново, и отново повтаряше посланието, че ако Обществото на народите се провали, ще има нова война.

Гас се грижеше за добрите отношение с журналистите, отразяващи обиколката, и с местните в градовете, където влакът спираше. Когато Уилсън говореше без бележки, стенографът му веднага подготвяше транскрипция на речта и Гас я раздаваше. Освен това убеди президента от време на време да идва във вагона, където се помещаваше клубът на журналистите, и да си поприказва неофициално с тях.