Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Джордж се канеше да попита какво ще прави папата, когато салонът притихна и той видя, че президентът Картър е дошъл.
Всички аплодираха, дори републиканците. Президентът целуна булката, стисна ръката на младоженеца и прие чаша розово шампанско, макар че отпи само глътка.
Докато Картър говореше с Пърси и Бейб, които отдавна набираха средства за демократите, един от сътрудниците му заговори Джордж. След кратка размяна на няколко любезни думи, мъжът попита:
— Бихте ли обмислили да работите в избраната постоянна комисия по разузнаването в Камарата на представителите?
Джордж бе поласкан. Конгресните комисии бяха важни. Мястото в една от тях беше източник на власт.
— В Конгреса съм само от две години — отговори той.
Сътрудникът кимна.
— Президентът държи на издигането на чернокожи конгресмени, а Тип О’Нийл е съгласен. — Тип О’Нийл беше водач на мнозинството в камарата и имаше правото да дава места в комисиите.
— С радост ще служа на президента с каквото мога, но разузнаване?
ЦРУ и останалите разузнавателни агенции докладваха на президента и на Пентагона, но биваха оторизирани, финансирани и на теория контролирани от Конгреса. За по-голяма сигурност, контролът беше делегиран на две комисии, една на Камарата на представителите и една на Сената.
— Знам какво мислите — продължи сътрудникът. — Разузнавателните комисии обикновено са пълни с консервативни приятели на военните. Вие сте либерал и сте критикували Пентагона за Виетнам и ЦРУ — за „Уотъргейт“. Но тъкмо заради това искаме Вас. В момента тези комисии не контролират, те само ръкопляскат. А разузнавателни агенции, които мислят, че ще им се размине, ако извършат убийство, ще извършат убийство. Затова ни трябва някой, който да задава трудни въпроси.
— Разузнавателната общност ще се ужаси.
— Много хубаво — отвърна сътрудникът на президента. — След държанието им в ерата на Никсън имат нужда от малко разтърсване. — Той погледна към дансинга. Джордж проследи погледа му и видя, че президентът Картър си тръгва. — Трябва да вървя. Искате ли време да помислите?
— Не, по дяволите — каза Джордж. — Ще го направя.
— Кръстница? Аз? — възкликна Мария Самърс. — Сериозно ли говориш?
Джордж Джейкс се усмихна.
— Знам, че не си много религиозна. Всъщност и ние не сме. Ходя на църква, за да угодя на майка ми. Верина е била веднъж за последните десет години, и то на сватбата ни. Но идеята за кръстниците ни харесва.
Двамата обядваха в столовата за членовете на Камарата на представителите на приземния етаж на сградата на Капитолия. Седяха срещу прочутия стенопис Корнуолис преговаря за прекратяване на военните действия. Мария ядеше кюфте, а Джордж — салата.
— Кога очаквате бебето?
— След около месец — в началото на април.
— Как се чувства Верина?
— Ужасно. Летаргична и нетърпелива едновременно. И уморена, все е уморена.
— Скоро ще се свърши с това.
— Ще станеш ли кръстница? — върна се Джордж на въпроса.
Мария пак избегна отговора.
— Защо питаш мен?
Джордж помисли малко.
— Предполагам, че е защото ти вярвам. Може би ти вярвам повече, отколкото на всеки друг извън семейството ми. Ако двамата с Верина загинем в самолетна катастрофа, а родителите ни са твърде стари или са починали, вярвам, че ти някак ще се погрижиш за отглеждането на моите деца.
Мария явно се развълнува.
— Прекрасно е човек да чуе такова нещо.
Без да го казва, Джордж мислеше, че вече не е вероятно Мария да има свои деца — по негови сметки тази година щеше да навърши четиридесет и четири — а това значеше, че има доста майчинска привързаност, която да посвети на децата на приятелите си.
Мария вече беше като член на семейството. Приятелството й с Джордж беше от близо двадесет години. Тя все още гостуваше на Джаки по няколко пъти годишно. Грег харесваше Мария, харесваха я и Лев и Марга. Трудно беше да не я харесва човек.
Джордж не изрази нито един от тези доводи, а каза:
— Ако приемеш, това ще означава много за Верина и за мен.
— Наистина ли Верина го иска?
Джордж се усмихна.