Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 401 402 403 404 405 406 407 408 409 ... 492
Перейти на страницу:

Джордж се канеше да попита какво ще прави папата, когато салонът притихна и той видя, че президентът Картър е дошъл.

Всички аплодираха, дори републиканците. Президентът целуна булката, стисна ръката на младоженеца и прие чаша розово шампанско, макар че отпи само глътка.

Докато Картър говореше с Пърси и Бейб, които отдавна набираха средства за демократите, един от сътрудниците му заговори Джордж. След кратка размяна на няколко любезни думи, мъжът попита:

— Бихте ли обмислили да работите в избраната постоянна комисия по разузнаването в Камарата на представителите?

Джордж бе поласкан. Конгресните комисии бяха важни. Мястото в една от тях беше източник на власт.

— В Конгреса съм само от две години — отговори той.

Сътрудникът кимна.

— Президентът държи на издигането на чернокожи конгресмени, а Тип О’Нийл е съгласен. — Тип О’Нийл беше водач на мнозинството в камарата и имаше правото да дава места в комисиите.

— С радост ще служа на президента с каквото мога, но разузнаване?

ЦРУ и останалите разузнавателни агенции докладваха на президента и на Пентагона, но биваха оторизирани, финансирани и на теория контролирани от Конгреса. За по-голяма сигурност, контролът беше делегиран на две комисии, една на Камарата на представителите и една на Сената.

— Знам какво мислите — продължи сътрудникът. — Разузнавателните комисии обикновено са пълни с консервативни приятели на военните. Вие сте либерал и сте критикували Пентагона за Виетнам и ЦРУ — за „Уотъргейт“. Но тъкмо заради това искаме Вас. В момента тези комисии не контролират, те само ръкопляскат. А разузнавателни агенции, които мислят, че ще им се размине, ако извършат убийство, ще извършат убийство. Затова ни трябва някой, който да задава трудни въпроси.

— Разузнавателната общност ще се ужаси.

— Много хубаво — отвърна сътрудникът на президента. — След държанието им в ерата на Никсън имат нужда от малко разтърсване. — Той погледна към дансинга. Джордж проследи погледа му и видя, че президентът Картър си тръгва. — Трябва да вървя. Искате ли време да помислите?

— Не, по дяволите — каза Джордж. — Ще го направя.

* * *

— Кръстница? Аз? — възкликна Мария Самърс. — Сериозно ли говориш?

Джордж Джейкс се усмихна.

— Знам, че не си много религиозна. Всъщност и ние не сме. Ходя на църква, за да угодя на майка ми. Верина е била веднъж за последните десет години, и то на сватбата ни. Но идеята за кръстниците ни харесва.

Двамата обядваха в столовата за членовете на Камарата на представителите на приземния етаж на сградата на Капитолия. Седяха срещу прочутия стенопис Корнуолис преговаря за прекратяване на военните действия. Мария ядеше кюфте, а Джордж — салата.

— Кога очаквате бебето?

— След около месец — в началото на април.

— Как се чувства Верина?

— Ужасно. Летаргична и нетърпелива едновременно. И уморена, все е уморена.

— Скоро ще се свърши с това.

— Ще станеш ли кръстница? — върна се Джордж на въпроса.

Мария пак избегна отговора.

— Защо питаш мен?

Джордж помисли малко.

— Предполагам, че е защото ти вярвам. Може би ти вярвам повече, отколкото на всеки друг извън семейството ми. Ако двамата с Верина загинем в самолетна катастрофа, а родителите ни са твърде стари или са починали, вярвам, че ти някак ще се погрижиш за отглеждането на моите деца.

Мария явно се развълнува.

— Прекрасно е човек да чуе такова нещо.

Без да го казва, Джордж мислеше, че вече не е вероятно Мария да има свои деца — по негови сметки тази година щеше да навърши четиридесет и четири — а това значеше, че има доста майчинска привързаност, която да посвети на децата на приятелите си.

Мария вече беше като член на семейството. Приятелството й с Джордж беше от близо двадесет години. Тя все още гостуваше на Джаки по няколко пъти годишно. Грег харесваше Мария, харесваха я и Лев и Марга. Трудно беше да не я харесва човек.

Джордж не изрази нито един от тези доводи, а каза:

— Ако приемеш, това ще означава много за Верина и за мен.

— Наистина ли Верина го иска?

Джордж се усмихна.

1 ... 401 402 403 404 405 406 407 408 409 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)