Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Отне му известно време, но в крайна сметка идеята плъпна сред робите. От д’зертано можеха да очакват само убийствен труд и ранна смърт. Джейсън им предлагаше нещо друго — оръжия, възможност да убият господарите си и евентуално да продължат да убиват, когато тръгнеха към Апсала. Трудно им бе да схванат идеята, че трябва да са задружни, за да постигнат тази цел, и че не бива да погубват Джейсън, нито да се изтребват един друг, щом се видят с тояги. Беше, меко казано, съмнителен план и вероятно щеше да се провали дълго преди да потеглят към града. Но така или иначе бунтът щеше да ги освободи от робство, дори и да се разбягаха след това. При този петролен кладенец имаше по-малко от петдесет д’зертано, все мъже, додето жените и децата им живееха в друго поселище по-навътре сред хълмовете. Нямаше да е особено трудно да ги избият или прогонят; и още преди да са успели да доведат подкрепления, Джейсън и робите бегълци щяха да са изчезнали. Само един фактор липсваше във всичките му планове, но новото попълнение роби разреши и този проблем.
— Щастливи дни — засмя се той и доволно потърка ръце, сетне отвори вратата към стаята си. Пазачът бутна и Мика след него и заключи вратата. Джейсън я залости с резето отвътре, после махна на Мика и Иджале да дойдат до малкото прозорче в отсрещния ъгъл.
— Днес пристигнаха нови роби — съобщи им той. — Един от тях е от Апсала, наемник или войник, когото са пленили по време на схватка. Ясно му е, че няма да го оставят кой знае колко дълго жив, та да успее да се измъкне оттук, и затова прие с благодарност всичките ми предложения.
— Не разбирам от мъжки приказки — заяви Иджале и тръгна към печката.
— Това ще го разбереш — каза Джейсън и я хвана за рамото. — Войникът знае къде е Апсала и ще ни отведе дотам. Дойде време да се замислим как да се махнем от това място.
Тези думи привлякоха изцяло вниманието на Иджале, както и на Мика.
— И как ще стане? — пошепна възбудено тя.
— Имам си планове. Сдобих се с достатъчно лостове и пили и мога да проникна във всяко помещение, както и с известно количество оръжия, ключ към оръжейната и як роб на моя страна.
— Какво възнамеряваш да правиш? — попита Мика.
— Да организирам робски бунт в най-добрия стил. Робите ще се вдигнат срещу д’зертано, може би и армията ще ни помогне, но във всеки случай ще се измъкнем.
— Ти говориш за революция! — ревна Мика, ала Джейсън мигом скочи и го събори на пода.
Иджале го хвана за краката, докато Джейсън му затискаше устата.
— Какво ти става? Да не искаш до края на живота си да останеш тук и да ремонтираш двигатели? Прекалено усърдно ни пазят, за да успеем да се измъкнем без чужда помощ, затова са ни нужни съюзници. Имаме ги подръка — робите.
— Революция — пробъбра Мика с усилие изпод пръстите, които затискаха устата му.
— Естествено, че е революция. Тия нещастници и бездруго няма никога да получат по-добър шанс за оцеляване. Сега те са третирани като добитък, биват здраво налагани или убивани по нечий каприз. Не е възможно да ти е мъчно за д’зертано, всеки от тях е поне десетократен убиец. Виждал си как пребиват хора до смърт. Нима смяташ, че са добрички и не заслужават да им дойде революция до главата?
Мика се поотпусна и Джейсън леко отмести ръката си, готов отново да запуши устата на касилеца, ако гласът му се извисеше по-силно от шепот.
— Разбира се, че не са добри — рече Мика. — Те са зверове в човешки облик. В сърцето ми няма милост за тях. Напротив, смятам, че трябва да бъдат изтрити от лицето на вселената като Содом и Гомор. Но това не бива да става чрез революция. Сама по себе си революцията е голямо зло.
Джейсън изстена.
— Опитай се да го обясниш на две трети от съществуващите правителства, тъй като са дошли на власт именно по този начин, чрез революция. Добри, либерални, демократични правителства, появили се благодарение на група младежи с оръжия и изпълнени с желание да променят съществуващите порядки с цел да ги направят по-изгодни за себе си. Как иначе да се освободиш от властниците, които са те яхнали, щом няма начин да ги отстраниш законно, чрез гласуване? Щом не можеш да ги премахнеш с гласа си, премахваш ги с оръжие.
— И дума не може да става за някаква кървава революция!
— Добре де, без революция — каза Джейсън, като стана и отри ръцете си с отвращение. — Ще сменим названието. Какво ще кажеш да го наречем затворнически бунт? Не, и това няма да ти хареса. Сетих се: освобождение! Ще снемем веригите от тези бедни създания и ще им дадем възможност да се върнат в земите си, откъдето бяха отвлечени. Дребният факт, че робовладелците ги смятат за своя собственост и ще се почувстват ощетени, не би трябвало да те тревожи. И тъй, ще се присъединиш ли към мен в това освободително движение?