Медуза: Мръвка за тигъра

— Засега и това стига. На две пресечки северно от театъра има малко кафене, „Грингол“. Влезте там след представлението. Поръчайте си нещо. Ще чакаш. Ние ще се погрижим за останалото — и за теб, и за СН. Ако не те заварим, повече няма да чуеш за нас. Сега върви в тоалетната.

Понечих да си отворя устата, но размислих и я послушах.

Когато двамата с Чин излязохме навън, не оставаше много време до здрачаване. Предложих да се поразходим. Щом забелязах малката табела на „Грингол“, обърнах се към партньорката си:

— Ей, аз май огладнях. Искаш ли да хапнем нещо?

— Защо не? Къде да отидем? И… колко парички са ни останали?

— Е, не са много — отвърнах съвсем искрено. — Я да видим какво предлагат в това кафене.

Маневрата мина гладко и тя не заподозря нищо нередно.

Местенцето наистина беше тесничко и слабо осветено, но това едва ли би затруднило вездесъщите очички на СН.

В този свят на задължителната еднаквост редките отбивания в ресторант или кафене, където да си подбереш нещо по желание от менюто, бяха истински малки празници. Понякога предлагаха и специалитети по рецепти, донесени от изгнаници.

— Тук трябва да е доста скъпо — неуверено промърмори Чин. — Сигурен ли си, че можем да си го позволим?

— Май ще ни излезе през носа… ама я да отпуснем малко колана!

Избрах масичка за двама в дъното. Заведението беше почти празно, но забелязах, че след като ние влязохме се примъкнаха още неколцина. Дойде сервитьорка и ни подаде малкото меню. Изборът не ми се стори особено богат, ала все пак предлагаха шницели от водорасли, внесени чак от Цербер, необичайни плодове от Харон, както и няколко приятни ястия с истинско месо. Имаше едро изписана хвалба, че тук нищо не е синтетично. Усъмних се, но това поне означаваше, че усърдно се стараят да заблудят клиентите. Цените пък се оказаха съвсем приемливи и когато жената ни предложи рядко срещано вино от Лилит, с Чин се спогледахме и приехме.

Честно казано, малко се учудих, защото ни личеше колко сме млади. Сервитьорката донесе виното в екзотична дървена кана. Вдигнах чашата си и се усмихнах на своето момиче.

— Пила ли си алкохол досега?

— Не, но отдавна ме гризе любопитството как ще се почувствам.

— Добре. Поне ще разбереш защо не са ти позволявали… Опитай!

Аз само отпих глътка, а тя изля чашата в гърлото си, сякаш беше пълна с вода. Смръщи се.

— Ама че особен вкус!

Всъщност виното си го биваше, макар да нямах представа от какво е направено.

— Не ти ли хареса?

— Не, имах предвид, че е различно от всичко друго…

Сервитьорката скоро се осведоми какво искаме да ядем, избрахме си и се отпуснахме. Хрумна ми, че или във виното, или в храната биха могли да сложат някаква дрога, но не се притесних. Всъщност точно това очаквах.