Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Защо ми се струва, че току-що ние се включихме в неговата група? — промърмори кисело една жена.
Усмихнах й се.
Все пак пипаха ловко, признавам. Чин се бе отнесла, а с внимателно добавяне на още дози от упойката — извлек от местно растение, понеже микробите на Уордън биха отхвърлили всичко друго — дори не бе усетила колко време е минало. Поддаваше се лесно на подобни вещества, като повечето хора впрочем, затова напълно прие внушената й версия за кратка романтична закачка между нас близо до кафенето. Водачката на групата ме увери, че и подправените записи на СН щели да показват същото.
По-късно вечерта прилежно набрах кода, за да известя суровата си наставница за състоялата се среща. Както се бяхме уговорили, още с връщането в Сивата падина на следващия ден двамата с Чин ни прибраха за „редовна проверка“. Щом влязохме в управлението, веднага ни разделиха.
Този път научих, че майорката се казва Хокрау. Прояви оживен интерес към разказа ми, който несъмнено се проверяваше и потвърждаваше от незнайно колко детектори и скенери. Нямаше как да сбъркам в предположението си — сега не само се появи кресло за мен, но и непреклонната дама сама настоя да седна в него. Не че имаше значение. Контролирах всички важни функции на организма си, за да давам на машините каквито сведения пожелая, освен това казвах самата истина, като пропусках единствено по-деликатните подробности.
— Имаме следящи устройства — изръмжа ченгето накрая — в целия район под онова кафене, както и във всяка машинна зала на канализацията. Проверихме още по-старателно, щом стана ясно, че няма къде другаде да са те отвели. Нищо не открихме. Как е възможно?
— Ония тунели сигурно си приличат — напомних небрежно аз. — Пък и не вярвам там често да се мяркат хора. Лесно е да пуснат стар запис с безлюдна канализация. Нали такава й се полага да бъде през повечето време?
Тя закима.
— Всички устройства са на един кабел, за да пестим средства. Ако поискам, бързо ще ги направят независими и ще създам главоболия на онези конспиратори, но пък те лесно ще установят промяната.
— Да не споменаваме, че ако не направите същото в целия град, което сигурно ще струва цяло състояние и ще обърка работата ви за месеци, те просто ще се преместят в друг тунел. Сигурно вече сте знаели, че се подвизават в канализацията?
— Така е. Къде другаде да се сврат? Друго ме безпокои — всеки опит да се бърника кабелът би трябвало да включи какви ли не алармени програми в компютъра…
— Сещам се за две възможности. Първата е, че имат свой човек в техническите ви служби, и то точно на мястото, където може да прикрива подобни намеси. Втората — че ви превъзхождат технически. Ползвате доста съвършена система. По-добре от мен знаете обаче, че един екип от Конфедерацията лесно би се погаврил с вашите машини.
— Сериозно ли твърдиш, че Конфедерацията е в дъното на тази щуротия?
— Твърде вероятно е, макар и да не се намесват пряко. Може да доставят чудните си джунджурийки от стражевия кораб или от контролните спътници, но изпълнителите да са само местни хора. Де да знам… С каквото и да разполагат обаче, приличаха ми на хлапета, увлечени в малко по-опасна игра от желанието да надхитрят автоматичните врати на бусовете и влаковете. Поне онези, които аз видях, си играят на революция.
Хокрау за миг ме изгледа много особено.
— Съобщил си им, че си генетично замислен и отгледан като убиец… Вярно ли е?
— Самата истина. Големи пари са се въртели около тази история. Бях, образно казано, скритото далекобойно оръдие в плановете на моя баща за бъдещето. Само че се разправиха с него, преди да си е опекъл работите, а аз не бях достатъчно пораснал, за да се намеся. Признавам, поддадох се на емоциите си тогава.
— Значи ако същото ти се случеше сега, нямаше да отмъстиш за смъртта му?
— О, щях да отмъстя, не се съмнявайте… но нямаше да ме хванат.
Тя се умисли, зяпнала уж разсеяно тавана. Накрая кимна на самата себе си.
— Ето какво трябва да ме е дразнило у теб. Пасва, да. Това обяснява всичко. — Зъбите й пак светнаха в ледена усмивка насреща ми. — Май не сме ти избрали подходящото място на Медуза. Трябва да си в Службата за наблюдение.
Вдигнах вежди.