Медуза: Мръвка за тигъра

— Съзнанието му е будно на първо равнище — отбеляза женски глас.

— Тогава значи е време — отвърна грубичко някакъв мъж. — Я да проверим…

Той приклекна до мен. Почти невидима ръка се пресегна и надигна единия ми клепач, после опипа пулса. Накрая мъжът стана и каза:

— Всичко е наред, сестра 657. Ако искаш, заеми се с него.

— Тарин Бул, чуваш ли ме? — тихо попита жената.

— Да — отговорих неясно.

— Разбираш ли, че след малко за теб вече няма да има връщане назад? Все още можеш да се откажеш и ние ще те оставим, откъдето те взехме. Но ако решиш да продължиш с нас, обвързваш се. Предадеш ли Съпротивата, ще трябва да прежалиш живота си.

— Разбирам. Не дойдох тук, за да се отказвам в последната минута.

Това май им хареса.

— Добре, сега стани и ела — нареди сестра 657.

Трябваше да съм им благодарен, че ме бяха сложили на суха дървена платформа доста над гнусната каша в тунела. Вървяхме по решетести мостчета над реките от отпадъци, стичащи се от разположения над нас Рошанд. В този лабиринт дори хората от поддръжката на канализацията сигурно бродеха с карта в ръка. Не обаче и потайните сенки от Съпротивата. Въпреки всички завои и криволици не се съмнявах, че мога да се върна там, откъдето тръгнахме… но каква полза? Нямах представа къде се намира мястото спрямо кафенето, нито колко дълго съм бил в несвяст.

Най-сетне стигнахме до отвор в стената на тунела, който водеше към мъждиво осветена стая, препълнена с машини. Там чакаха още няколко тъмни фигури; пресметнах, че заедно с придружителите ми ставаха десетина. Май нямаше и място за повече.

Настаниха ме на един сандък. Реших да спра с преструвките. Веществото трябваше вече да е излязло от кръвта ми.

Доколкото можех да преценя, сестра 657 беше старшата тук. Ама че свеж подход — сближаващи обръщения и номера…

— Вижте един, който може да стане наш брат — произнесе тя напевно. Искрено се надявах да не ми предстои цяла нощ, прахосана в бръщолевене и конспираторски ритуали. — Ще му дадем номер 6137. Той е с будно съзнание и готов да отговаря на въпроси.

— Братко, защо искаш да се опълчиш срещу властта? — попита веднага една жена, застанала по-назад.

— Защото насажда страшна тъпотия — отговорих искрено и неколцина се засмяха.

— Братко, а защо искаш да се присъединиш към нас? — обади се друга.

— Вие ме потърсихте — напомних. — Нищо друго интересно не ми се случи досега, затова ще се включа в играта. Само че още не знам за какво се борите. Току-виж, смятате да управлявате Медуза дори по-зле…

Някои си зашепнаха недоволно, но аз не смятах да ги галя с перце по главичките. Долових подмятания, че съм доста наперен за годините си.

— Прав е — намеси се сестра 657 и шепотът спря. — Нищо не сме споделили с него. Може би моментът е подходящ за това. Братко, не си губим времето с клетви, обреди и церемонии. Те са за суеверните глупаци. Трябва обаче да ти призная, че поне засега сме по-единни в недоволството си от властта, отколкото във вижданията си с какво да я заменим. И все пак още много можем да направим в този свят, без да е задължително копоите да ни зяпат дори в банята. Ние сме силни и сме овладели множество ключови места. Но разбираме, че не ни достига мощ да съборим управниците. Съсредоточаваме усилията си в набиране на нови членове, трупаме всевъзможна информация и създаваме ядра във всички по-големи градове на Медуза. И това е добре — като начало.