Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Е, не можех да споделя с нея, че съм способен да пробутам на всяка психосонда каквито данни поискам. Едва ли и тукашните манипулатори щяха да пробият многослойната защита, внимателно изграждана дълги години.
— Ясно. Досега разбрах всичко. Но щом изпипвате така нещата, защо са убили първия ви агент?
— Поучихме се от грешките си. Втория път не сбъркахме, просто жената сама реши да ни преметне. Ти си третият, Бул. Пътеката вече е проверена и утъпкана. В момента никой — повярвай ми, никой! — освен мен и теб не знае за това начинание. Ще научи само един от нашите най-способни психоманипулатори. В този кабинет няма записващи устройства, няма да водим и архив по операцията. За повикването ти тук сме подготвили чудесно обяснение — ще бъдеш сдъвкан и изплют за дребни прегрешения.
— Май проумявам… Страшно досадно е да чистиш бусове, а и нямам нищо против да се натрупат още кредити в банковата ми сметка. Мисля, че ме бива в интригите. Никак не беше лесно да се промъкна на оня прием на Халстансир, особено пък със сабя под дрехите!
Това като че й хареса.
— Радвам се, че се споразумяхме. Бул, нали ти е съвсем ясно, че нямаш никакъв друг избор?
Кимнах намусен.
— Рядко съм имал избор досега.
— Стигнахме и до методите за свръзка. Няма да използваш терминала си или да се доверяваш на никой друг от Службата за наблюдение. Ще ти дам код, който ще можеш да набереш винаги и отвсякъде. Почти не се отличава от запитването за състоянието на сметката ти в централната банка, а и наистина ще получиш точно тази информация. Която пък ще бъде сигнал за мен. Ще те приберем тихомълком за разпит, както направихме днес. Разбра ли всичко?
— Не е сложно за разбиране. Ами на Чин какво да кажа?
— Докато ние с теб си приказвахме сладко, тя беше отведена при психоманипулатор, който работи само за моя отдел. Не се стряскай, няма да откриеш никаква промяна. Просто ще насадим още по-дълбоко една очевидна нейна слабост. Тя вече те обожава. И няма да знае, че е обработена, ще има спомен, че си е седяла в стаята през цялото време. Обаче напълно е загубила способността да се съмнява в постъпките ти. Родена е тук и като всеки верноподаник би те издала… но от сега нататък няма да е така! Ако споделиш с нея, че се бориш срещу правителството, ще ти помага. Ако влезеш в Съпротивата, ще одобри решението ти. Ако по-късно предадеш Съпротивата, още повече ще ти се възхищава. Затова я подбрахме да ти бъде партньорка. Като всички разочаровани от живота хора. Чин е неизлечима романтичка.
Не ми хареса, че бърникат в главата на момичето, което и без това си имаше достатъчно проблеми. Но бях доволен поне, че засега няма да я тормозят излишно, стига с мен да не се случи нищо лошо. Неволно се излагаше обаче на същите опасности, а не беше подготвена да се справя с тях. Много я харесвах и не можех да не се тревожа за нея, макар да си оставах професионалист. Щом се е стигнало дотук — какво мога да сторя? А ако трябваше да избирам между себе си и нея, нямаше да ме мъчат никакви романтични илюзии…
Шеста глава
Съпротивата
Каквото ми обещаха, изпълниха го — след връщането си от управлението не забелязах никакви особени промени у Чин. Както и трябваше да бъде, тя твърдеше, че през цялото време си е седяла в стаята и ме е чакала разтревожена. Ако не знаех как са постъпили с нея, бих се заклел, че версията й за случката е несъкрушимо правдива.
Само след два дни ни повикаха в съвета на гилдията за среща с един от най-високопоставените надзорници. Престорих се на безкрайно учуден черноработник, докато Чин изпълняваше съвсем искрено тази роля. Бе ни обяснено, че сме показали достатъчни способности за по-квалифициран и добре платен труд. Незабавно ни повишаваха в стюарди на пътнически вагони, ранг 6, а съвсем скоро щели да ни насочат за едноседмично обучение и практика. Досега бяхме с ранг 3 (тъй и не научих коя работа попада в 1 и 2, понеже трудно си представях нещо по-елементарно и досадно от почистване на бусове), значи скачахме изведнъж доста нагоре, макар че всичко се базираше на обективни оценки. Пак нямаше да сме особено добре, но поне щеше да ни остава нещичко след най-необходимите разходи, за да се поглезим.
Дадохме си картите, които бяха прокарани през компютър и изскочиха обратно в ръцете ни наглед съвсем същите; знаехме, че всичко за промененото ни положение вече е записано на тях. Освен това ни оставаха два дни до влизането в новия график. За пръв път имахме време за прахосване и се възползвахме на пълни обороти от него. Чин много се радваше и вълнуваше, опитвах се някак да споделя щастливата й възбуда, макар да ми беше ясна истината.