Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Не знам дали заслугата се падаше изцяло на Ипсир или предшествениците му също бяха дали своя принос, но в това уникално общество се усещаше здравата ръка на зъл гений. Лилит и Харон доставяха толкова храна, че нямаше нужда да се отглежда почти нищо на самата планета, а техниката поддържаше една херметично затворена цивилизация.
Шест седмици си вършехме работата, без да се случи нищо особено. Вече започваше да ме мъчи скуката, разтревожих се отново. Нито СН, нито загадъчната Съпротива ми се месеха в живота; дори се чудех дали не мога да подхвана някаква друга игра.
Чин си обясняваше моята раздразнителност като естествена склонност към мрачни настроения, с която бе свикнала бързо. Аз обаче бях твърдо решен да направя нещо, за да се измъкна от капана и да надхитря системата. Разбира се, тъкмо бях окончателно отписал Съпротивата и хората й ми се натресоха на главата. Все едно бяха заимствали нещичко от похватите на комодор Крега…
Във влака имахме отделна тоалетна за персонала, точно пред първия пътнически вагон. Отбих се да пикая. Беше един от малкото случаи, когато не само се делях от Чин, която продължаваше да работи и за двама ни, но и от бригадирката и пътниците. Естествено не бяха пропуснали да монтират следящо устройство и в клозета.
— Тарин Бул?
Щом електронно промененият глас прозвуча, огледах се озадачен. Много пъти ме бяха сварвали и тук по разговорната система, но за пръв път се разнасяха такива нечовешки звуци.
— Да, какво има?
— Наблюдавахме те, Тарин Бук.
— Хе, не го ли правите всеки миг? — заядох се безобидно, докато си дърпах ципа и заставах пред миниатюрната мивка.
— Не сме от СН. И не си падаме много по ченгетата. Подозираме, че и ти вече не преливаш от обич към тях.
Вдигнах рамене и започнах да си мия ръцете.
— Да пукна, ама няма да кажа „да“ или „не“ — отсякох безцеремонно. — Ако е някаква проверка и река, че не обичам копоите, ще ме приберат, за да обяснявам защо. Ако пък изтърся, че съм направо влюбен в СН, ще ме тикнат в ръцете на най-близкия психокасапин. Предпочитам да не отговоря нищо, тъй че ако нямате друго за казване, време е да се заема отново със задълженията си!
— Не сме от СН — повтори гласът. — Ние сме противници и на ченгетата, и на сегашното правителство на Медуза. Разполагаме с достатъчно възможности, за да пращаме фалшив сигнал, записан по-рано, как тихо и кротко си седиш в тоалетната, докато използваме този канал, за да говорим с теб.
— Вие го казвате — ухилих се неприветливо.
— Не си роден тук и още не си свикнал с този живот. Защо отхвърляш това, което ти предлагаме?
— Как защо? Ако наистина сте толкова всемогъщи, нямате нужда от мен. Ако пък съм ви нужен, значи или ме лъжете, или просто не ви бива като бунтовници.
— Потърсихме те, защото искаме да се присъединиш към нас — уточни гласът. — Колкото повече хора имаме в различните гилдии, толкова по-силни сме, а и ще бъдем по-добре подготвени да ръководим този свят, когато той стане наш. Ти например имаш две особено важни качества. Работата ти дава подвижност, нещо направо скъпоценно в общество като тукашното. Освен това си изгнаник от Конфедерацията, ето защо рано или късно Медуза ще ти втръсне до полуда.
— Може вече и да съм се побъркал — отбелязах скептично. — Добре, да речем, че съм ви повярвал… Аз каква полза ще имам от вас?
— Слушай внимателно, понеже ще го кажем само веднъж, пък и времето ни притиска. Някой скоро ще намине да те попита защо безделничиш. Ще ти дадем един-единствен шанс да се присъединиш към Съпротивата. При следващата смяна в Рошанд ще имаш почивен ден. Отиди на сутрешното представление в големия театър. Седни на балкона. По средата на първото действие отскочи до тоалетната. Ние ще се свържем с теб.
— Ами моята партньорка?
— Първата среща ще мине без нея. После ще измислим нещо. Край на разговора. И си дръж устата затворена.
Побързах да се изсуля от клозета и отново да се заема с работата си. Чин забеляза, разбира се, че изведнъж се развеселих, но не се досети за истинската причина.