Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Иначе какво правя тук в момента?
Тя въздъхна.
— Сега пък има друго, за което да се тревожа. При твоите специални заложби как ще познаем на чия страна си всъщност?
Ухилих се.
— Нима забравихте на колко години бях, когато ме тикнаха в затвора? Ако вие с всичките си монитори и психодоктори не можете да ме разгадаете, значи системата ви бездруго е прекалено слабовата, за да оцелее. Тогава ще е по-добре да се откажете!
Съзнавах, че си позволявам може би прекомерна дързост, но пък се целех право в здравия разсъдък на едно закоравяло ченге, защото отново казвах истината. Фактът, че бях предназначен и подготвен да се надлъгвам с кого ли не, изобщо не ме правеше непобедим. Само трябваше да се понапънат повечко.
— А какво ще правим с тази тяхна проверка? — подсетих Хокрау. — Можете ли да ги изпързаляте?
— Ха, не е ли това съвсем лесно за човек с вродените ти способности? — подсмихна се тя. — Все пак ще подсилим малко нужните настроения, преди да си тръгнеш. С твоя помощ, разбира се. Един техник чака да му се обадя.
— Чудесно — отдъхнах си театрално. — Но няма да допуснете грешки от прибързаност, нали? Например да приберете персонала на онова кафене? Ясно е, че всички са в играта, макар вероятно да принадлежат към друга група. На ваше място само бих ги проследил, ако е възможно. Моето намерение пък е да стана незаменим за тяхната организация, за да се издигам все по-нагоре. Ако всички са такива любители, изобщо не представляват заплаха за вас. Какво като могат да правят незначителни номера на системата, нали пак са си вътре с останалите? Но ако сред шефовете им има по-печени хора, бих искал да се запозная с тях.
Погледът й сякаш беше от стомана.
— Защо?
Ухилих й се невинно.
— Защото ми харесва вашата работа. А пък може да стана и Пръв министър, още преди да съм навършил четиридесет! Или такъв, дето казва на Първия министър какво да прави…
— Амбициозно момче си, а?
Вдигнах рамене.
— Млад съм, имам достатъчно време.
Седма глава
И с едните, и с другите
Психопроцедурата не ме затрудни особено. Всъщност най-много внимавах да не се издам пред техничката колко повече знам за тези машинки от самата нея. Все пак според прикритието си бях прекарал година и нещо след ареста, вързан почти непрекъснато за някоя от тези измишльотини, значи нямаше как да не съм натрупал нежелан опит.
Редовните проверки трябваше да улавят бъдещи проблеми в съзнанието на хората, преди те да са се превърнали в досадна пречка за работата на гилдиите… и опасност за системата. От небрежния разговор по време на процедурата научих още някои занимателни подробности.
Оказа се, че на Медуза никой не подготвя психотехници. Всички представители на този занаят в Диаманта на Уордън отиваха да го учат на Цербер. Вече имах основания да предположа, че и самата Съпротива е измислена пак там. Липсваха непоклатими доказателства, разбира се, но взе да ми се струва, че такъв достъп до усъвършенствана техника, съчетан със слабо подготвени наивници, води до единственото и неизбежно заключение — ние (тоест Съпротивата) сме само едно от пипалата на широко разпростряна и подкрепяна от Конфедерацията нелегална мрежа. Явно на Медуза главната ни задача беше да се организираме възможно най-добре и да чакаме сигнал отвън.
Погаждах се добре с другите от своята група, особено след като пренебрежително отказах да нося глупавата безформена роба с качулка и воал, с каквито се прикриваха останалите. По дяволите, познаваха ме всички, за какво ми бяха тепърва тези щуротии? За мое разочарование „колегите“ се оказаха почти без изключение също от транспортната гилдия, а аз исках да поразширя обсега на връзките си. Добре поне, че двама бяха доста нависоко по служебната стълбица. Реших, че ще разигравам внимателно и полека тези любители, но сигурно щеше да се наложи да подхвърля още някоя примамка на шефовете им. На една от срещите хвърлих бомбата. Отново се впуснаха в досадните си препирни дали трябвало да се опитат да срутят системата отведнъж, или да пропълзяват в пукнатините и да ги разширяват постепенно. Изтърпях ги колкото можах и се намесих.
— Аз пък си мисля, че ми е съвсем ясно как напълно да изтръгнем Медуза от хватката на СН.
— Тъй ли? Я да чуем новата хитрина на нашето суперменче! — подкани ме една от жените.
— Ще ми се първо да си поприказваме за харарите — започнах загадъчно. — Достатъчно едри са, за да не плюскат непрекъснато, но и твърде тежки и тромави, за да си хванат мръвка. А в дивата пустош има предостатъчно харари. Помните ли някои от легендите, които се носят за тях?