Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сарафина се опита да се протегне и да го докосне, но той улови китките й и ги прикова към стената от двете страни на главата й, а тялото му се притисна срещу нейното и я задържа.
Гласът на Тео се снижи до шепот.
— След това се питам какво ще е усещането, когато те чукам. Дали ти харесва бързо и енергично или бавно и леко. Чудя се какъв звук издаваш, когато свършваш.
Мммм…
Сарафина сви юмруци и ги насочи срещу непреклонната му хватка, не можейки да намери адекватен отговор. Тео беше преминал от студенина до изгарящ огън за половин секунда, а тя не възприемаше толкова бързо. Той пусна китките й и тя вдигна глава, срещайки погледа му. Объркване и желание воюваха за надмощие в нея и тя нямаше представа как да реагира на този развой на събитията.
Челюстта на Тео беше стегната. Всичко което правеше, бе да гледа надолу към нея, взирайки се в устните. След дълго мълчание, той наведе глава и ги вкуси. Беше толкова нежен, в противоречие с начина, по който действаше преди. Сарафина затвори очи и се разтопи, а коленете й омекнаха. Пръстите й намериха предната част на ризата му и се преплетоха в материята, хващайки се здраво, тъй като устните му се плъзгаха върху нейните, вкусвайки я.
Сарафина разтвори малко устните си, приканвайки го да поеме нататък. И той го направи, раздалечи още повече устните й, прилепи своите решително към нейните и плъзна езика си в устата й. Докосването на езика му срещу нейния, беше като огън и накара пулса й да запрепуска.
Ръцете му се плъзнаха към гърба й и я притиснаха към гърдите му, когато прилепи устни и задълбочи целувката. Разумът на Сарафина изключи за миг, тъй като тя се потопи в Тео — в усещането, миризмата и в топлината му.
Нежността в първоначалната целувка беше изчезнала, заменена от гореща, брутална нужда. Сега устните му бяха почти груби върху нейните, езикът му търсеше, колкото може повече контакт. Сякаш искаше да я погълне. Като че ли всичко, което искаше на света бе да я целуне, сякаш това щеше да бъде единственият му шанс.
Сарафина изскимтя дълбоко в гърлото си. През целия си живот тя никога не бе целувана по този начин. По дяволите! Начинът, по който Тео я караше да се чувства, беше все едно никога не е била целувана изобщо. Умът й се завъртя и тя не можеше да направи нищо друго, освен да се вкопчи в раменете му, като пръстите й нетърпеливо захващаха материята на ризата му. Мускулите му се издуваха и свиваха движейки се, като така подчертаваха колко голям и внушителен мъж беше той. Сарафина не искаше целувката да свършва.
Но в следващия миг той беше изчезнал.
Олюляваща се на нестабилните си краката, тя отвори очи и го видя да изчезва надолу по коридора. Устните й бяха подути, а тялото й настръхна, когато осъзна че него вече го нямаше. Неспособна да се движи, тя просто се загледа в отстъпващия силует, чувствайки се все едно беше прелъстена и изоставена.
— Тео. — Името му прозвуча дрезгаво.
Той не спря.
Тя се отблъсна от стената и се насили да отиде след него. Сарафина осъзна, че това беше малко като да преследваш див вълк. Тео беше опасен и непредсказуем, той току-що го беше доказал. И все пак тя не можеше да се спре.
— Чакай малко. Не можеш просто да направиш това, да го кажеш… да ме целунеш и след това да избягаш.
Той спря на прага на вратата на спалнята си, с гръб към нея.
Тя спря зад него.
— Тео — повтори тя.
— Казах ти да не ме предизвикваш, — отвърна се още с гръб към нея.
— Просто искам да знам какво става тук. Объркана съм. Обърни се и говори с мен.
Той стоеше там за един дълъг момент, след това просто влезе в спалнята си и затвори вратата пред лицето й.
12
Бей се надвеси над нея, очите му бяха червени. Дъхът му миришеше на стари кости и гореща кръв. Сарафина изпищя и седна изправена в леглото. Гросет се сви треперейки наблизо.
Тео се плъзна и спря пред вратата й, косата му бе рошава, облечен само с чифт боксерки. Той държеше меден меч в едната ръка.
— Къде е?
Дишането й бе рязко в хладния нощен въздух. Сарафина протегна ръка, гледайки я как трепери.
— Беше само кошмар. — Гласът й също трепереше. — За Бей.
— Мамка му, Сарафина. — Думите излязоха от него с въздишка на облекчение. Тео свали оръжието си. Тя прокара трепереща ръка през разрошената си от възглавницата коса, след това отметна завивката от нея и постави крака на пода.