Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Обичам този парк. Ако някога имам деца, ще ги водя на лагер тук през почивните дни.
Думите му се изплъзнаха от него, сякаш не искаше да ги каже, като блуждаеща, случайна мисъл намерила малко въздух и освободена по погрешка.
Някак си идеята за Тео и деца, да не говорим за лагеруване с тях, не я дразнеше. Печене на бонбони върху огън? Туризъм в гората? Изглеждаше странно, но в някои отношения, Тео щеше да бъде страхотен баща. Щеше да бъде покровителствен, това е сигурно. Ако някога има дъщеря, на гаджета й щеше да им се наложи да бъдат много внимателни с нея.
Тя му хвърли кос поглед.
— Искаш ли деца?
Той я погледна и се отмести малко.
— Да, може би. Някой ден.
— Аз просто мислех, че…
Той се обърна към нея.
— Какво? Че човек с живот така прецакан като моя, не би искал да рискува с родителство?
— Не. — Тя протегна ръка, сякаш да отблъсне войнственият тон в гласа му. — Не мисля така, изобщо. Просто сякаш всичко в живота ти е свързано с работата. Ти изглеждаш толкова настървен за победа над Дъскоф и нямаш особено интерес за срещи, да не говорим за изграждане на семейство.
Той потърка с ръка около устата си.
— Да, добре, може би един ден ще победим Дъскоф и тогава ще мога да се концентрирам върху други неща. — Той замълча. — Също така важни неща като брак и семейство.
— Надявам се да е така.
— Може би, — каза той. — Ако мога да си намеря жена достатъчно луда, за да остане с мен.
Тя се разсмя.
— Имаш своите очарования, Тео, дори ако те изглеждат погребани под огромна купчина пръст.
Той изсумтя, обърна се и тръгна към мотора.
— Готова ли си да се връщаме? — Тонът му наистина не предразполагаше към несъгласие. Очевидно бе, че е време за тръгване.
Тя се обърна към него.
— Бих искала да бъда твой приятел, Тео.
Той спря с гръб към нея. Раменете му се стегнаха.
— Това е хубаво. Искаш ли да държиш ръката ми, също?
Сарафина изпусна разочарован дъх и тръгна към мотора.
— Аз само се опитвам да подам маслиновата клонка.
— Не знаех, че сме скарани.
— Просто нещата, като че ли са напрегнати след това, което се е случи между нас, нали знаеш… в коридора…
— Искаш да кажеш, когато те целунах ли, Сарафина? — Той се обърна към нея и тя застана, като елен пред погледа на ловец. Гласът му беше станал един нюанс по-нисък, малко по-кадифен. Почти… съблазнителен.
Тя не можеше да приеме още една целувка, а после той да си тръгне отново.
— Да, ти ме целуна, след това ме отблъсна.
Тео се обърна към мотора.
— Това беше грешка.
— Кое беше грешка, целувката или че ме отблъсна?
Той се заигра с каските, оставени върху мотора.
— Целувката, Сарафина.
— Не и от моята гледна точка.
— Мнението може и да се промени, ако знаеш, че всяка жена, която има нещо общо с мен в крайна сметка завършва мъртва, убита по някакъв начин.
— Какво? — Тя сложи ръка на бедрото си. — Това звучи наистина зловещо, Тео. Какво точно искаш да кажеш?
Той се обърна към нея.
— Аз не съм ги убил, Сарафина. Просто казвам, че те имат навика да завършат мъртви.
Тя отвори уста, после я затвори.
— Нямам представа какво да отговоря на това.
— Не казвай нищо. Не искам да говоря за това.
— Добре.
— Хайде, аз ще ти позволя да караш за известно време.
— Ъ?
— Ще те науча как да караш мотор.
— О. — Тя погледна към огромния и тежък мотор носещ прозвището шопара. Така ли ги наричаха? — Хм.
— Не е трудно. Хайде. — Той й подаде една от каските.
Тя я взе, знаейки, че това е неговата маслинова клонка.
Мечът на Адам посрещна този на Тео като вълната от удара премина надолу по дължината на ръката му. Тео се отблъсна и изпрати Адам назад. Адам се обърна, замахна стремително нагоре с меча и принуди Тео пак да заеме отбранителна позиция.
Докато Тео се извръщаше, за да блокира мощен удар на Адам, косата му го перна в лицето. Той бе един от най-добрите бойци в Убежището и Тео обичаше да го предизвиква на бой. Беше предизвикателство. Днес той жадуваше за схватка и за състоянието на безумие, която тази борба му даде. Така необходимото бягство.
Пот течеше от гърдите на Тео, тъй като отново мина в настъпление, бутайки Адам обратно в една вихрушка от премигващи мечове и звън на метал. Насочвайки цялото си досегашно чувство на неудовлетвореност и гняв в битката, Тео притисна Адам още повече. Мускулите му се напрегнаха, а ръцете и краката потръпнаха, той наддаде силен вик и принуди Адам да се препъне назад върху подложката.