Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Помолих те да ме нараниш. Не се извинявай. Ти доказа, че моето обучение действително е направило нещо добро.
Тя се намръщи.
— Май доста те поударих.
Подобие на усмивка премина през устните му.
— Аз ти позволих да спечелиш. — Той улови и задържа погледа й. — Както и да е, това ти дава възможност да упражниш лекуването върху мен отново.
Сарафина утихна пленена. Това беше най-дългия поглед, което той някога беше отправял директно в очите й. Зениците му се разшириха леко, цветът се промени до по-дълбок, по-тъмнокафяв нюанс. Устните й се разтвориха и тя затаи дъх от интимността на момента. Тишината между тях изглеждаше натежала от възможности…
Следващото й изречение излезе почти без дъх, издишвайки въздуха навън, докато се взираше дълбоко в красивите му очи.
— Свали си панталоните.
Този натежал, богат, многозначителен, интимен момент пукна като балон.
Той примигна.
— Какво каза?
Умствено, тя плесна челото си. Брилянтно, Сарафина, брилянтно!
— Исках да кажа ризата ти, не панталоните. Ще се опитам да измия кръвта от нея. — Тя нададе нервен смях. — Защо ще те моля да си свалиш панталоните?
Той и даде възможно най-краткия намек за усмивка. Поради своята искреност, тя беше най-зашеметяващото нещо, което Сарафина бе виждала в последно време. В едно плавно движение, тялото му кипящо от сила, свали ризата си и й я подаде.
Смутена, тя се изправи и трескаво зачетка петното от кръв преди да пъхне ризата в пералната машина. Върна се с бинтове и дезинфектант.
— Позволи ми да почистя раната преди да започна с лекуването. Не ми харесва възможността да се стигне до инфекция там.
Тео кимна и тя седна до него. Сарафина вече беше свикнала да закърпва раните му. Не отне много време да почисти кръвта и да дезинфекцира раната. Едва тогава тя използва огнена магия, за да я затвори. В крайна сметка, дори нямаше нужда от бинтовете.
Тя се облегна назад и се възхити на делото сътворено от ръцете си за миг. Всичко, което бе останало, бе бързо лекуващи се розови ивици в плътта. По дяволите, тя ставаше все по-добра в това.
— Значи, убийството на въздушна магьосница е лоша новина, особено за самата магьосница на въздуха, но Бей не се е опитал да ни разкъса на парчета от цели две седмици. Броя това за добра новина.
— Аз не мисля, че той ще се опита да разкъса теб на парчета, Сарафина — Той замълча. — Поне не и веднага.
След тези думи Сарафина потръпна. Тя преглътна тежко.
— Не искам да лъжа за това, което мисля, че Бей иска от теб.
Тя повдигна вежди.
— Е, има си поговорка за неведението и блаженството…
— В света, в който живеем, заради незнание, единственото, което ще се случи е да те убият.
— И все пак, мисля, че ми харесваше повече, когато не говореше много.
— Аз говоря само когато има нещо, което си заслужава да се каже.
Тя кимна.
— Без режим на разговор за теб.
— Аз не харесвам повърхностните разговори. — Той се размърда. — Но ако ще се чувствала по-спокойна, бих могъл да опитам.
— Аз също не харесвам повърхностните разговори, голямо момче. Тя прокара поглед надолу по гърдите му.
— Така че, докато сме още на вълна избягване на подобни теми, искаш ли да ми кажеш от къде имаш тези?
Той погледна надолу към гърдите си.
— Дъскоф ги сложиха там. Те ме заловиха, когато бях тийнейджър и се опитаха да ме пречупят физически. Искаха от мен да им се подчиня, да стана един от тях.
— Как физическите изтезания помагат на каузата им?
— Отначало опитват да те съблазнят. До изтезания прибягват в краен случай. Върши работа като всичко останало. Те те пречупват напълно и те изграждат по тяхно подобие. Когато приключат с теб, ти си готов да им дадеш всичко. — Последва дълга пауза.
— Биеха ли те с камшик?
— Малко, но тези белези са направени предимно с върха на нож. Имаше един човек, който изпитваше удоволствие от причиняването на болка по този начин. Това го вдъхновяваше. — Челюстта на Тео се стегна. — Той имаше цял комплект от ножове, които държеше толкова остри, че дори не болеше, когато режеха кожата. — Той замълча. — Не и отначало, във всеки случай. Той обичаше да съставя модели върху хората, считайки се за истински артист.
Гадене разтърси стомаха й.