Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Адам хвърли меча си на пода и изпсува колкото му глас държи. Той поклати напоената си с пот коса и изкрещя:
— Добре, достатъчно! Предавам се! По дяволите!
Тео остави меча си да виси от едната му страна. Той наклони глава назад и затвори очи за миг, наслаждавайки се на рядката си победа над Адам, както и удовлетворяващото физическо натоварване на тялото му от усилието, за да го победи. След това се пресегна предлагайки ръката си на Адам.
Адам я пое и той вдигна другия човек да се изправи на крака.
— Добра битка — каза Тео.
Адам го погледна предпазливо.
— Казваш го само, защото ти спечели.
Тео се усмихна.
— Може би. Искаш ли още една?
Адам завъртя рамото си.
— Не, по дяволите. Ти искаш кръв днес. Искам да задържа главата си на раменете. Имам жена вкъщи, за която да мисля.
Да, Тео точно сега имаше жена вкъщи, също. Това бе развой на събитията, на който той никога нямаше да разчита. Отначало той предположи, че това не би било голям проблем. Тя бе негова работа. Разбира се, тя бе красива, но имаше много красиви магьоснички в Сборището и той можеше да устои на почти всяка от тях. Тео не беше като Адам преди Клеър, преследвайки всяка жена, с която влезе в контакт.
Но само след една седмица съжителство със Сарафина, съпротивата му отслабваше. Постоянното й присъствие — изкусният й сладък аромат нахлуваше в носа му на всяка крачка, гледката на задната част на врата й, когато усукваше косата на върха на главата си, или извивките на краката й, както и малкото й босо стъпало, когато сяда в люлеещия се стол, за да почете книга.
Всички тези малки неща имаха значение. Сега присъствието й в апартамента му беше като прелюдия към любовна игра. Това го вълнуваше. Като размахване на пържола пред гладен тигър. Той не чувстваше нищо друго освен насмешка и неудовлетворение към Джак Макалистър, когато бе започнал да спи с поверената му тогава Мира Хоскинс. И когато Адам и Клеър започнаха да спят заедно, докато Адам имаше задача да опази Клеър от Атрика преди година и половина, Тео не беше изненадан, но бе малко отвратен. Той се бе заклел и двата пъти, че ако попадне в подобна ситуация като Адам или Джак, никога няма да следва капризите на пениса и тялото си.
Сега той всячески се опитваше да мисли с горната си глава и да игнорира долната.
— И така, откъде, по дяволите е тази твоя допълнителна енергия? — запита Адам, минавайки с кърпа врата си. — Винаги се бориш усилено, но това беше изключение. — Той повдигна вежда. — Сексуално въздържание, може би?
— Млъквай, Адам.
— Да, добре, ако е сексуално въздържание, дръж го далеч от мен, ясно? Аз не се вписвам в тази картинка.
Тео оправи хватката върху меча си.
— Аз просто исках една добра схватка, това е всичко. Знаех, че ще я получа от теб.
— Всичко наред ли е със Сарафина? Тя изглежда наистина готино момиче. Клеър я харесва много. Тя не трябваше ли да е тук сега, за да се учи с меча?
— Тя се обучава, но го прави с Изабел. — Той замълча. — Всички харесват Сарафина.
Адам погледна към него.
— Включително и ти? Знам, че двамата имахте трудно начало. Знаеш, как я гонеше през царевичната нива и така нататък.
Тео вдигна меча си и разгледа острието.
— Да, нещата бяха недобри в началото, когато си мислех, че е вещица. Имаше нещо подозрително около нея.
— Подозрително? — Адам поклати глава и изсумтя смешно. — Да, добре, тя никога не е приличала на вещица за мен. Като ангел, може би, но не и вещица.
— Понякога хората, който изглеждат сладко и невинно, невинаги са.
— Да, вярно е. Добре де, хвана ме. — Адам го погледна. — Тя е и много секси. Не мислиш ли така?
Тео опря меча срещу стената и извади бутилка с вода от малкия хладилник наблизо.
— Ти мислиш, че всяка жена е секси — каза той, със сумтене преди да отвори водата и да отпие голяма глътка.
— Не мисля така — запротестира Адам, обръщайки се към него с меч в ръка. — Верен съм на Клеър сега, но това не означава, че не забелязвам привлекателната жена, когато видя такава. Просто не мисля, че някоя от тях може да отстъпи пред жена ми с нещо.