Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Не че тя имаше нещо против, ако той се съблечеше веднага след като влезе през вратата.
Тео се появи от коридора.
— Успешен ли беше урокът с Клеър?
Тя търсеше каишката на Гросет и кимна.
— Тя ме научи как да насочвам магията си, за да мине през щитовете на дааеман и как да отклонявам техните атаки.
Тео я гледаше как върви към Гросет с каишка в ръка.
— Аз вече го изведох.
— О, чудесно. Благодаря. — Тя остави каишката обратно.
— Мира „чу“ някои обезпокоителни неща. Оказва се, че въздушната магьосница, която бе заловена от Дъскоф е била убита.
Сарафина спря рязко.
— Наистина ли? Това е ужасно.
— Това е Дъскоф. Ако не могат да те пречупят, дрогират, или ако няма да им вършиш никаква полза в бъдеще, те убият.
— Но почакай. — Сарафина се обърна към него. — Защо не са я оставили жива? Имам предвид, че се нуждаят от магьосници на четирите елемента, за да съставят демонския кръг, нали? Защо не са я използвали за някой от тях? — тя прехапа устна, замислена. — Те не са я използвали, за да доведат Бей, защото така тя щеше да е мъртва преди много време, тъй като магьосниците в кръга са жертвани, за да изтеглят дааеман на Земята.
Но има вероятност да са я използвали, за да призоват втори дааеман, нали?
Тео оголи зъбите си в нещо, което Сарафина предположи, че би трябвало да бъде усмивка.
— Много проницателно. Томас смята, че това е така поради една от следните две причини. Или магьосницата не притежава достатъчно сила, да привлече достатъчно силен дааеман, или на тях не им трябва да съставят демонски кръг. Като се има предвид, че Бей е тук и никой не знае как е пристигнал, Томас клони повече към втората причина.
— Искаш да кажеш, че Дъскоф не са я държали жива, за да я използват в демонския кръг, тъй като вече са си имали демон.
— Да.
— Ние просто не знаем как се е озовал тук.
— Да.
— Звучи зловещо.
— Винаги е така, ако не и повече. — Той премести масичката за кафе в края на стаята, като че ли беше лека като перце. — Заради последните събития, искам да ми покажеш какво знаеш.
— Какво? Това да не е тест?
Той застана в средата на стаята с лице към нея.
— Да. Аз ще те атакувам и искам да ме обезвредиш. Искам да ми докажеш, че можеш да го направиш.
Тя огледа мебелите.
— Не трябва ли да правим това на тепиха?
— Наистина ли мислиш, че нападателят ти ще изчака, докато сте някъде на удобно място?
— Имаш право.
— Какво чакаш?
— Все още не си ме атакувал.
Той се втурна към нея. Да пресрещне два пъти по-тежък от нея мъж спуснал се през стаята към нея, беше достатъчно, за да спре сърцето й за момент. Тогава инстинктите надделяха, в резултат от обучението през последните две седмици. Тя не мислеше съзнателно, просто реагираше.
Премествайки се настрана, той мина покрай нея. Тактиката й не проработи. Тео я сграбчи през кръста, повдигна я въртейки в кръг. Въздухът излезе рязко от дробовете й и магията й избухна, преминавайки над тялото й, точно достатъчно далеч, за да не я изгори… но не и него.
Тео извика и я избута настрана, плата на тениската му пушеше. След миг отново беше над нея, аромата на земната магия изпълни въздуха. Гросет започна да лае. Точно когато сноп от сила се спускаше към нея, Сарафина залегна, удряйки пода, а миг по-късно вече се бе изправила на краката си.
Той я сграбчи отзад и се сборичкаха. Тя поднесе лакътя си към слънчевия му сплит, карайки го да грухти. После се завъртя на пръсти и изнесе дланта си към носа му, той се дръпна назад едва в последната минута, така че не го счупи. Той изохка и се извъртя настрани, като се спъна и падна полетявайки към ъгъла на стената.
Това, което твърдят, че големите момчета падали по-трудно, беше вярно.
— О, Боже мой! Съжалявам! — Сарафина се втурна отстрани до Тео и постави ръката си върху гърба му, като адски много се надяваше, че не го е ранила твърде зле.
— Предполагам, че премина теста — каза Тео, като притискаше с ръка главата си.
— Хайде, дай да видя. — Тя дръпна ръката от лицето му и видя, че имаше цицина в областта на челото. Тези видове рани на главата кървяха много, а тази не беше изключение. Тя ахна и прехапа долната си устна.
— Наистина съжалявам, Тео. Не исках да те нараня.
Тя го поведе към дивана. Гросет наблюдаваше и двамата предпазливо. Сарафина приглади назад косата му, разгледа челото и се намръщи.