Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да ми кажеш какво се е случило с гърдите му, за да се получат всички тези белези? — попита Сарафина. Тя не можа да устои да зададе въпроса, просто не можеше.
— Дъскоф, кой друг? Ще му оставя на Тео да ти каже подробностите, все пак.
Сарафина повдигна вежди.
— Мислиш, че ще го направи?
— Мисля, че е привързан към теб повече, отколкото някога съм го виждала да се привързва към някого. Дори и с Ингрид.
— Ингрид?
— Огнена магьосница, която загина в кръвно заклинание, магия, извършена от дааеман Атрика преди около година и половина. Тео спеше с нея, но всъщност никой не знаеше дали е било повече от това. — Тя отмести поглед. — Чувствам се отговорна за смъртта й по такъв начин, защото магията на демона беше направена с цел да ме намери. Нейната смърт наистина дълбоко засегна Тео.
— Това е ужасно.
— Бяха… тежки времена.
— Аз не спя с него, нали знаеш.
Клеър погледна изненадано.
— Никога не съм си мислила, че го правиш.
— Добре, но ти каза, че Тео се е привързал повече към мен, отколкото е бил с Ингрид, с жената, която е спал. Аз не съм с Тео по такъв начин.
— О, съжалявам. Аз не исках да кажа, че мисля, че си с него.
— Просто искам да е ясно. — Сарафина махна с ръка към нея. — Аз оставам в стаята за гости и имаме различни бани. Никога не съм го виждала гол, добре, освен от кръста нагоре, и…
Клеър се засмя.
— Добре, аз го разбрах. Мисля, че някой протестира твърде много.
Сарафина усети по бузите си топлина.
— Аз просто искам да няма разни слухове, най-вече заради Тео.
— Ок, разбрах те — намигна Клеър. Обърна се и тръгна към вратата. — Ще се видим утре, Сарафина.
— Добре, до утре! — Сарафина махна с ръка и след това се плесна по челото, след като Клеър бе изчезнала. Тя не бе напълно сигурна дали не я убеди в това, че си падаше малко по Тео, а дали? Нее, не изобщо… Сарафина изтръпна.
Тя тръгна към изхода на залата повече от готова да си почине през нощта. През целия път до апартамента на Тео тя се мъмреше в движение, за всичките приказки относно спането с Тео. Колкото и да се опитваше да го отрече, колкото повече време прекарваше с мъжа, толкова повече тя си представяше какво ли би било.
Тео беше толкова горещ. Щеше да бъде по този начин и в леглото, нали? Каква ли трансформация биха претърпели между чаршафите всичките интензивни, страстни емоции, които изобилстваха под неговата постоянно мрачна повърхност? Само тази мисъл я накара да потръпне.
Тя беше чела, че някои елементи са привлечени един към друг. Въздухът и огънят се поддържат един от друг. Земята и водата, се подхранваха взаимно. Когато двама души, които вече са били привлечени един от друг, имат елементи, които се допълват взаимно, това караше привличането помежду им да се засилва. При земята и огънят нямаше нищо специално — привличането не се увеличаваше.
От нейна страна, това нямаше никакво ни най-малко значение.
Понякога, преди да отиде да спи през нощта си представяше какво би било, ако го целуне. Той имаше толкова чувствена уста, толкова пълни устни. Как ли щеше да се почувства при допира им срещу нейните? Какво ли щеше да изпита от неговите загрубели и силни ръце движещи се по най-интимните й места? Тя знаеше, от първа ръка от масажа, който Тео й беше направил, че той едновременно може да бъде нежен и силен.
Щеше ли да бъде от силно доминиращите в леглото, или щеше да й позволи да поеме инициативата?
О, Боже.
Тя спря пред вратата му, опитвайки се да успокои буйното изчервяване, което се разля по бузите й. Това бе проклятието на светлата кожа. Трябваше да контролира фантазиите си. Тео не й беше дал абсолютно никакъв знак, че има интерес към нея по този начин. Въпреки че каза предупреждението в кухнята, но, по дяволите, беше възможно и тя да не го е разбрала. Тогава беше вмъкнат и коментара за подходящото облекло.
Не, той не е привлечен от нея.
Тя влезе в празен хол. Гросет беше на обичайното си място на дивана. Сарафина остави чантата си на пода до масичката за кафе и отбеляза, че в апартамента беше много по-спретнато, откакто тя беше тук с него. Вероятно това се дължеше на комбинацията от разтребването на нещата и факта, че Тео е осъзнал, че не трябва просто да се съблича веднага след като влезе през вратата и да мята дрехите си насам — натам.