Вълкът през зимата [bg]

14

Бар „Роузи“ не бе много по-различен от „Ръски“, но шансовете да намериш място в „Роузи“ бяха по-големи - просто защото там имаше повече столове. Не ми се пиеше още бира, затова си поръчах кафе и започнах да наблюдавам преминаващите по „Фор Стрийт“ коли. Свиреше музика - някаква песен, която ми се стори позната, нещо за океани от милосърдие и нежелани изгнания. Докато чаках, се обадих на Рейчъл, а тя даде телефона на Сам. Побъбрихме малко за събитията в училището, които май бяха свързани главно с рисуване и много кавги с момче на име Хари.

- Майка му и баща му са го кръстили на Хари Потър - обясни ми Сам. Ако се съдеше по тона ѝ, тя май не одобряваше това. Цяло поколение възрастни, маскирали се като магьосници, когато им е било време да проявяват повече разум, сега като че ли се чувстваха длъжни да натрапват на потомците си странни идеи. Аз не харесвах магьосниците. Магьосниците бяха онези, които биват прегазвани от коли, без някой да обърне внимание на това или да се разтревожи за нещо повече от щетите по превозното средство, които и без това най-често са минимални, защото магьосниците, изглежда, са по-леки от другите хора.

- Той рисува на челото си светкавица - каза Сам.

- Така ли? - учудих се аз.

- Казва, че е истинска, но тя се изтрива, когато я търкаш силно.

Реших да не питам как е разбрала това, макар да бях почти сигурен, че както и да го е открила, момчето на име Хари е участвало в експеримента против волята си. Разговорът премина към пътуването до Флорида, което щяха да предприемат заедно с Рейчъл през следващия уикенд, за да гостуват на родителите на Рейчъл в тяхната нова къща за зимни почивки. Сам ме информира, че Джеф, приятелят на майка ѝ в момента, също щял да пътува с тях.

- О - казах аз, стараейки се да запазя възможно най-неутрален тон. Не харесвах Джеф, но това бе без значение. Джеф се харесваше и за двама ни.