![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Глациус се наведе и вдигна един вързоп, оцелял по чудо от битката. Той се разгъна в ръцете му и се превърна в дълга червена дреха, цялата обшита със златни орнаменти. Изглеждаше му точно по мярка.
— Това се казва добра плячка — подсмихна се Кааверг. — Всеки от нас си намери каквото му трябва.
Принцът се любуваше как джуджето прибира оръжията си в своята специална касетка. Дребният им побратим постоянно мъкнеше на якия си гръб стоманена касета с презрамки, която имаше три реда с по три отвора. От общо деветте прегради войнствено стърчаха съответно два меча, два боздугана, две брадви, два чука и две пръчки, играещи ролята на удължители. С тяхна помощ джуджето за нула време можеше да сглоби алебарда с произволни оръжия в двата си края, за да вършее бясно сред враговете.
Кааверг забеляза погледа на принца и сви рамене.
— Какво да сторя, две-три оръжия хич не ме оправят в битката. Трябва да са повечко, за да мога да се развихря както трябва. Е, момчета, да не се заседяваме! Гинкутските Възвишения само нас чакат…
Вратата на „Бялата чапла“ се отвори и пропусна в малката кръчма тримата опърпани приключенци. Елтар плати на ханджията и помъкна багажите на всички горе към стаята им, а принцът и джуджето се стовариха на първата маса и награбиха халбите.
— Оцеляхме, а? — смотолеви Кааверг, след като пресуши половината бира на един дъх.
— На няколко пъти мислех, че няма да успеем — поклати глава Глациус. — Когато мулдовете ни заклещиха в онзи каньон и започнаха да прииждат и от двете страни си казах: дотук бяхме.
— Аз не се уплаших от мулдовете, ама когато оня каменен трол оживя, направо ми настръхна брадата! — потръпна джуджето. — Беше висок поне пет пъти колкото тебе! Добре че е оная твоя торба с какво беше?
— Дарове — сръбна принцът. — Вълшебни дарове. Винаги вземам няколко от Дарагон, когато тръгвам на мисия. Цял късмет, че този път сложих и гърмяща топка вътре…
— Слава на великия магьосник, да го закриля Винтакун, пия за негово здраве — пресуши халбата джуджето. — Хайде бе, оня нежния къде се бави…
Сякаш чул думите му, елфът се появи и седна на масата с тежка въздишка. Ханджията бързо донесе цяло печено прасенце, нови халби бира и чаша медовина за Елтар.
— Стигнахме Лумис, а, момчета? — измрънка той. — Ох, само да се нахраня и падам да спя. Тези проклети Гинкутски Възвишения те изморяват не само с битките и прехода, а сякаш със самото си присъствие!
— Я малко по-мъжката бе, ей, женчо! — подразни го джуджето.
Елтар го стрелна изпод вежди и промърмори над ръба на чашата си едно „Простак“.
Изведнъж отнякъде цъфна местният бард и се присламчи до тях. Бе облечен в тъмнозелени дрехи, а от червената му шапчица се подаваха немирни руси коси. Той извади арфата си и засвири прекрасна мелодия, след което запя. Текстът бе леко недодялан, явно дело на самия бард:
— Хубава е — одобрително закима джуджето. — Друго е да си известен и откъдето минеш песни за тебе да пеят, а?
— Да — съгласи се с усмивка Глациус, даде на барда цял сребърник и му направи знак да ги остави на спокойствие.
Кааверг дооглозга един крак на прасето и любопитно смигна на принца:
— Каква е историята на твоя меч?
Глациус извади Валкемор и го показа на джуджето.
— Според преданията е изкован от гаргойла Готур, легендарен майстор ковач по поръчка на Винтакун. С този меч Богът на Войната и Зимата е искал да убие любовника на съпругата му Ихпана — Сувимер, бога на Лятното Слънце. Тайно от всички обаче Готур на свой ред бил влюбен в Ихпана, ала се страхувал да се бута между могъщите богове и изпитвал срам от своята черна гърбава снага. Затова, щом завършил острието, призовал цялата магия, на която бил способен и вградил себе си в меча. Когато Винтакун награбил Валкемор, той се убол… — принцът посочи острия език, излизащ от устата на един от гаргойлите, — проклел и захвърлил меча в дълбока пропаст. Оттам го извадил Сувимер и на свой ред се спуснал към Зимния Бог, ала сияйна белота избухнала от меча, заслепила Бога на Слънцето и укрила Винтакун. Не искал злощастният ковач великата богиня да страда от смъртта на някой от своите възлюбени, толкова силна била обичта му към нея.