Гробовни тайни [bg]

Обикновено по скелета има достатъчно белези, по които може да се определят възрастта и полът, както и самоличността на човека, но в този случай не беше така. Напредналият стадий на разложение показваше, че който и да беше това, е починал най-малко преди две години — но не можех да кажа нищо по-точно. Засега не можех да предположа каква е причината за смъртта. Със сигурност можех да твърдя само едно нещо — че е бил убит. Все още не бях попадал на случаи на самоубийство или смърт вследствие на злополука, при които ръцете, краката и главата да са отсечени от торса…

Тялото на мъжа било открито от един строител, захвърлено в кладенеца на изоставена ферма в Съри. Останалите части от трупа не бяха открити наоколо и тъй като нямаше зъби, които да бъдат сравнени с данните в стоматологичните картони, нито особености по останалите кости, идентифицирането на трупа щеше да се окаже трудна задача.

Въпреки това аз се надявах поне да успея да разбера как е станало разчленяването. Травмите изключваха използването на брадва или сатър, което означаваше, че оръжието е било нож или трион. Всяко острие остава ясно забележими следи върху костта, а гладкият разрез ме навеждаше на мисълта, че е бил използван електрически уред. Най-вероятно ставаше въпрос за електрически трион, но за да бъда сигурен, трябваше да огледам внимателно всяка повърхност под микроскоп. Това беше досадна, рутинна работа, но определянето на инструмента можеше да се окаже първата стъпка по дългия път към залавянето на убиеца.

И по-странни неща се бяха случвали.

Поставих първото изображение под микроскопа и се опитах да се съсредоточа върху работата. Въпреки това стоях, вперил поглед в увеличения разрез на костта, без да осъзнавам какво виждам. Чист разрез, няма разтрошаване… Нещо в подсъзнанието ми започна да ме гложди, като че ли се опитваше да установи някаква връзка, която ми се губеше. Изправих се, имах чувството, че още малко и ще изплува на повърхността, но точно тогава от кабинета чух сигнала на компютъра, че се е заредил.

Споменът, който се опитваше да изплува, изчезна. Въздъхнах и се примирих с неизбежното. Хайде, по-добре да ти се махне от главата. След това можеш да забравиш за него и да се съсредоточиш върху работата си. Върнах се в кабинета си и влязох в един новинарски сайт. Очаквах бягството на Монк да бъде водещата новина. Така и беше.

Не предполагах обаче, че ще изпитам такъв шок, когато отново видя лицето му.

Физиономията на Джером Монк ме гледаше от екрана като кадър от филм на ужасите. На човек можеше да му се догади само при вида на отвратителната вдлъбнатина на челото му, а очите му…

Очите му бяха като мъртви.