Гробовни тайни [bg]

Беше съвсем в негов стил да се държи така само за да види каква ще е реакцията ми.

Опитвах се да не давам израз на чувствата си, разбърках захарта и му подадох чашата кафе.

— Защо ми разказваш всичко това?

Тери взе чашата, без да ми благодари.

— Просто предпазна мярка. Предупреждаваме всички, на които Монк може да има зъб.

— И според теб аз попадам в тази категория? Много се съмнявам, че въобще си спомня кой съм.

— Да се надяваме, че си прав. Все пак никой не знае какво възнамерява да направи Монк, след като е на свобода. Наясно си на какво е способен.

За това спор нямаше. Аз самият бях огледал останките на една от жертвите, бях видял с очите си ужасните поражения, които Монк беше нанесъл на младото момиче. Въпреки това не ми се вярваше да съм в опасност.

— Говорим за нещо, което се е случило преди десет години — възразих аз. — Освен това нямам нищо общо с вкарването на Монк в затвора, участвах само в издирването на гробовете след това. Нали не вярваш наистина, че той ще си спомни за мен?

— Въпреки всичко ти беше част от полицейския екип, а мисля, че за Монк това е важното. Според мен нито е забравил, нито е простил на някого. А и ти присъстваше накрая, когато всичко се обърка. Не може да не си спомняш това.

Нищо не бях забравил. Но отдавна не се бях сещал за инцидента.

— Благодаря за предупреждението. Ще го имам предвид.

— Не го забравяй — той внимателно отпи от горещото кафе и остави чашата на масата. — Поддържаш ли връзка с някого от останалите?

Въпросът изглеждаше съвсем безобиден, но добре познавах Тери и знаех, че това не е така.

— Не.

— Така ли? Предположих, че с Уейнрайт сте работили заедно и по други случаи.

— Не, след случая с Монк не сме се виждали.

— Той се пенсионира преди време — Тери започна да духа кафето си, за да го охлади. — Ами Софи Келър? С нея виждали ли сте се?

— Не. Защо да се виждаме?

— Просто така.

Всичко това започна да ми омръзва.

— Защо не ми кажеш каква е истинската причина да дойдеш тук?

Лицето му стана алено, старата ни вражда отново се разгаряше и усетих, че и аз започвам да се зачервявам. Не ни трябваше много време, за да стигнем дотук.

— Казах ти, това са просто предпазни мерки. Предупреждаваме всички…

— Не съм глупак, Тери. Можеше да се обадиш по телефона или да накараш някой друг да се обади. Защо ще биеш целия този път до Лондон, за да ми го кажеш лично?