Танцът на Невестулката [bg]

38.

Работих до осем и половина вечерта, после отидох в „Кинкедс“, където имах среща с Кристин. „Кинкедс“ е един от любимите ни ресторанти и освен това идеално място, където човек да послуша джаз и да се почувства уютно.

Седнах на бара и се наслаждавах на звуците на Хилтън Фелтън и Ефрейн Уулфолк, докато очаквах Кристин да се появи. Тя дойде точно навреме, въпреки че бе имала някакъв ангажимент в училището. Кристин винаги е точна. Много внимателна. Съвършена в почти всяко отношение, поне в моите очи. Да, ще стана твоя жена.

— Гладна ли си? Искаш ли да отидем на масата? — попитах я, след като се прегърнахме, сякаш сме били разделени от години и от хиляди километри.

— Нека малко поседим на бара. Ако нямаш нищо против — каза тя.

Дъхът й ухаеше леко на мента. Лицето й бе толкова меко и гладко, че не можех да се сдържа да го обхвана в дланите си.

— Няма нищо, което да бих искал да правя, освен да стоя до теб — казах й.

Кристин си поръча сметанов ликьор, а аз — голяма бира, и двамата си бъбрехме, докато музиката се носеше около нас, над нас, през нас. Денят ми бе много уморителен и имах нужда от това отпускане.

— Чаках това цял ден. Нямах търпение. Пак ли ставам прекалено старомоден и сантиментален? — усмихнах й се аз.

— Не и за мен. Никога не си прекалено старомоден, нито прекалено сантиментален. Това не може да стане, Алекс — отвърна на усмивката ми Кристин.