Танцът на Невестулката [bg]

44.

Отне ни един ден да се приготвим за пътуването, но всички се радваха на спонтанното решение и на възможността да отидем заедно на почивка за пръв път. Така че Деймън, Джени, Нана, Кристин и аз потеглихме от Вашингтон следобед и пристигнахме в отлично настроение на летището в Бермудите късно в четвъртък вечер, двайсет и пети август.

Определено исках да се махна от Вашингтон за няколко дни. Новото разследване бе дошло прекалено бързо след случая с господин Смит. Нуждаех се от почивка. Имах един приятел, който бе съсобственик на един хотел на Бермудите, пък и пътуването със самолета не бе особено дълго. Устройваше ни идеално.

Една сцена на летището ще остане завинаги в спомените ми — Кристин и Джени стоят прегърнати една до друга и си пеят тихо. Наистина приличаха на майка и дъщеря и това ме трогна дълбоко. Изглеждаха толкова привързани, весели, толкова естествени. Това е спомен, който ще пазя винаги, един от онези моменти, които никога няма да забравя, знаех го още докато ги гледах как танцуват и пеят, сякаш се бяха познавали винаги.

Извадихме късмет с необикновено хубаво време за почивката си. Беше слънчево и ясно всеки ден, от сутрин до здрач, когато яркосиньото небе се превръщаше във вълшебна комбинация от червено, оранжево и пурпурно. Всички се наслаждавахме на почивката, а децата бяха на върха на щастието. Ходехме да плуваме и да се гмуркаме при Елбоу бийч и Хорсшу бей, после се състезавахме с мотопеди по живописните пътища на острова.

Вечерите принадлежаха на Кристин и мен и се опитвахме да се възползваме от тях най-пълноценно. Обиколихме всички най-хубави барове и ресторанти. Бях щастлив, че съм с нея, и тази мисъл не напускаше съзнанието ми. Чувствах, че това, което ни свързва, бе укрепнало, след като й бях оставил време и пространство и не я бях притискал. Отново се чувствах цял. Продължавах да си спомням първия път, когато я видях в двора на „Съджърнър Трут“. Тя е жената за теб, Алекс. И тази мисъл не напускаше съзнанието ми.